Напълно поддържам твоя призив за егоизъм. Оттам нататък обаче нещата малко нещо се усложняват: >Ne e li vreme da izhvarlim starata izhabena Rusia Не, не е. Казвам това не поради носталгия към "доброто старо време" или някакъв "панславизъм" или чувства на "братска обич". Напротив, работил съм достатъчно с руснаци и мога да ти кажа, че доста са ми лазили по нервите с желанието си все те да са отгоре (в това отношение много си приличат с американците). Просто не смятам, че е умно да извърляш един огромен пазар, при това такъв, на който имаме далеч повече шансове да реализираме стоките си, отколкото в новия и неизхабен Запад. >Zaschtoto trjabva da se zalaga na sigornoto,a ne na glupavite nadezdi По този въпрос може доста да се поспори. Кое е сигурно и кое са глупави надежди? Поне от това, което сме изживели досега е сигурно, че Западът не дава и пукната пара за "тъмните балкански субекти" и не иска да си има много вземане-даване с нас. Ако беше друго, нямаше да ни спуснат Шенгенската завеса, която в много отношения е по-трудно преодолима и от "Желязната". Каква помощ ни беше оказана за преодоляване на загубите от послушното спазване на ембаргото срещу Ирак и Югославия - никаква. Защо сега да вярваме, че ще е по-различно? Само защото президентът и премиерът са казали, че това ще е така или защото ни се иска да е така? На това някои му казват "wishfull thinking". Искаш да подкрепим нашите политици в името на доброто? Кое е доброто? Дали доброто за нашите политици е добро за нас?