Тони, аз съм съгласен, че страна, която е изгубила икономическия си суверенитет едва ли може да провежда независима външна политика. Поне формално, обаче, все още сме суверенна държава със собствени институции. Моята позиция е следната. Трябва да отстояваме неутралитет до момента, в който загубите от тази позиция станат по-големи от печалбите.Например ако ни спрат външното финансиране - това ще е неприемлива загуба, тъй като ще трябва да обявим втори мораториум по външния дълг в рамките на едно десетилетие. Този анализ на загубите и печалбите трябва да е конкретен. Има достатъчно кадърни хора в България, които могат да го направят. Ако се наложи да нарушим неутралитета, трябва да се продадем скъпо. Да се продадем, не да се подарим!От информацията, която имам оставам с впечатлението, че Костов отива в Брюксел с програма-минимум:гаранции за сигурност в непосредствения конфликт. Трябва да гледаме малко по-далече. Истинската опасност за България не е от Изток. Особено след тази воина Сърбия за дълго няма да е опасност за когото и да било. В нашата доктрина за национална сигурност е записана велика глупост - че за България няма никаква опасност отникъде. Хенри Кисинджър дефинира заплахата за сигурността като военен дисбаланс. Има ли дисбаланс - има и опасност. Не е важно дали чуждото правителство е приятелско или не. Правителствата се менят, приятелите също. Дисбаланси около нас колкото искаш, опасности също. Имам предвид южните ни съседки.Ние нямаме ресурси - нито материални, нито човешки да възстановим баланса сами. Преди като балансьор ни служеше СССР, за което бяхме платили с част от суверенитета си. Сега сигурно ще трябва да направим същото. Чудесно би било да сме силни и независими като Израел и икономическият просперитет е кардиналното решение на проблема за националната сигурност. Но засега не сме. В обозримо бъдеще ни трябва военен съюз. Не някакви абстрактни мрежи за общоевропеиска сигурност, а конкретни военни договори. Аз не бих имал нищо против тези договори да са ако трябва и с Русия. Даже бих предпочел да е така.Но Русия в момента е готова да осигури само своята собствена сигурност. Изпадаме в парадоксалната ситуация да търсим баланс чрез влизане в Съюза, чийто членки са и страните, с които имаме дисбаланс. За това казвам, че бих предпочел Русия. Все пак ако сме в НАТО можем да използваме неговите струкури за решаване на всички евентуални спорове, които биха възникнали със съседите ни на Юг. Това че влизането ни в НАТО е цивилизационен избор са празни приказки - във военен съюз се влиза от военни, а не от цивилизационни съображения. А такива не липсват. Само че в България този анализ на военните съображения така и не се състоя. Всичко бе изместено в ракурса на анализи от подобен "цивилизационен" тип. Така че наи-важното искане, което Костов би трябвало да направи е за приемането ни в НАТО. ВЕДНАГА.Нека наи-малкото Солана обещае това на форума им във Вашингтон пред целия свят. Те и така могат после да се отметнат, но ще им бъде по-трудно. Другото искане трябва да е за пари. Ние нямаме пари нито за участие във война, нито за бежанци.Щом като искат те да поръчват музиката нека да си платят за това. Друго конкретно искане трябва да бъде срещата на НАТО със съседните на Сърбия страни да стане постоянно действащ за времето на войната орган;ние се нуждаем от директен диалог с другите заинтересовани страни и с тези, които вземат решения. Пак повтарям, че бих предпочел неутралитета докогато е възможен. В морален план не мисля, че има разлика между НАТО и Милошевич или както писа френският учен Даниел Бенсаид : НАТО и Милошевич са две форми-близнаци на съвременното варварство. За съжаление ние се нуждаем от една от тези форми. Накрая бих пожелал независимо от различията в мненията си да запазим културен тон на дискусията. Нека направим този наистина цивилизационен избор.