Привет, Мах. Всичко, което казваш изглежда много логично : да вземем страната на победителя, да не си затворим вратата към ЕС и НАТО.Бедата е, че вземайки страна в конфликта,ние ще се включим в игра, за чиито цели и правила не знаем почти нищо. Експлицирани политически стратегии за решаване на косовския проблем и за бъдещето на Балканите засега няма. Самите американци не са много наясно защо бомбардират Сърбия, целите, които декларират непрекъснато се менят. Последното,което Клинтън каза е че решение не може да бъде постигнато без да се смени режима в Белград. Това разширява обхвата на целите и предполага, че вече ще се води война не за изтласкване на Сърбите от Косово, а за окупация на Сърбия и поставянето и за известно време под пълен международен контрол. Тогава Сърбия ще бъде атакувана не само от Албания и Македония както писа в Le Monde Бжежински преди няколко дни, но и от други страни, защо не и от България. Трябва да си даваме сметка, че сегашното ни ангажиране е само стъпка във все по-цялостното ни включване във войната. Само след месец-два по същия ултимативен начин ще ни бъде поискан сухопътен коридор, а след това може би ще поискат територия за нападение срещу Сърбия. Европеиското и Атлантическо бъдеще на България е чудесна перспектива, но този морков ни го размахват вече доста години. Сега би трябвало да ни го дадат и само това може да е цената на нашето ангажиране. Не голи обещания от страна на Запада, а подписани споразумения. По повод последното изявление на Клинтън лондонският The Times контрира, че американците не могат да приемат европейската подкрепа за даденост. Да не говорим за още по-нюансираната френска и немска позиция. НАТО не е единен политически субект. Всеки си има собствени цели. А нашите какви са? С уважение : Нино