В обръщението на г-н П. Стоянов към нацията имаше някои интересни моменти: 1. Така например, лично аз останах с впечатлението, че г-н президентът много искаше да подготви общественото мнение за предоставяне на територията и въздушното ни пространство на НАТО. Нещо (става въпрос за въздушното пространство), което според пресата (от 16.04)е било поискано, а според кореспондентката на БНТ от Брюксел - не. Въртяхме, сукахме и пак опряхме до т.нар. "логистична" подкрепа. Положението обаче става много интересно, като се има предвид, че през последните дни в САЩ все повече се засилват гласовете за използуване на сухопътни сили в действията срещу Югославия. Доколкото правителството на последната засега не дава и най-малкия признак за доброволно допускане на каквито и да било чужди войски на своя територия, то единствения начин сили на НАТО да попаднат в Косово е да влязат там с бой. И тук идва интересният въпрос - откъде? От Албания - вероятно. Там няма да имат никакви политически проблеми, но за сметка на това теренът в северната й част не е особено подходящ за тежка техника, а и инфраструктурата я няма никаква. От Македония - там и сега има войски на НАТО, но от друга страна, парламентът излезе с решение, че няма да се допусне територията на страната да се използува за водене на бойни действия срещу други страни. Вярно е, че всяко решение е предпоследно, но, ако все пак македонците се запънат, познайте кой вариант остава... Какво би означавало в контекста на този вариант предоставянето на "логистична подкрепа"? Ами, казано на български, означава, че ще трябва да пропуснем през своя територия войски на НАТО с всичката им техника, тези войски ще си изберат (или вече са си избрали?!) райони на наша територия, в които ще се съсредоточат и ще се подготвят за бойни действия и след това ще тръгнат срещу Югославия. Ако някой все още не е разбрал, това ще означава, че ще бъдем въвлечени във войната и някаква част от територията ни на практика ще се превърне в зона на бойни действия с всички произтичащи от това последствия. Нито повече, нито по-малко. 2. В обръщението си г-н президентът каза и нещо много интересно в стил "не е толкова важно дали ще получим няколко десетки или няколко стотин милиона, от които наистина се нуждаем". На мен това ми прозвуча като предварителен анонс за отказ да искаме някакви компенсации (не че някой се е затичал да ни ги дава) за загубите, причинени от войната. Ако правилно съм схванал мисълта му, то нещо ми е трудно да я разбера (не всекиму е дадено). Каква става тя - готови сме, ако ни пожелаят, и пари няма да искаме?! Не мога да не запитам - срещу какво? Срещу поредното потупване по рамото и мъгляви обещания за светло евроатлантическо бъдеще? Като споменахме последното: тези дни слушах по ВВС дискусия на поредната порция експерти за следвоенното развитие на Балканите и ми направи впечатление разсъждението на един от тях, че "държавите от региона трябва да се подкрепят и ЕВЕНТУАЛНО през СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ да станат членове на ЕС". Т.е., ясно е какво можем да очакваме. Изобщо, става от интересно по-интересно... Вашият коментар?