Не бях много изненадан, когато чух съобщението, че самостоятелен италиански контингент тръгва към Албания. Това е изключително любопитно. Все едно да има японски контингент в Корея или - не е пресилено - германски в Чечня. Или пък израелски в Йордания. Или български - в Беломорска Тракия. Италия е окупирала Албания през ІІ световна, сега албанците ги посрещат като освободители /имаше такова заглавие "Албания се дава цялата на НАТО"/. Значи НАТО не всички го възприемат като враг? Или греша? Значи твоите бивши окупатори може да са ти приятели? Ако и дядо ти да е стрелял срещу дядото на другия? Интересно е всичко това на фона на слуховете за преминаване на турски сухопътни части през България. Не знам защо, но всички забравят, че с изключение на Студената война, Турция ни е била съюзник през последните две войни... Не ми е симпатична политиката на Анкара, още по-малко на Истанбул преди това, но не мога да разбера този патос... Русия е погубила цвета на нашата нация след ІІ световна /казвам Русия, въпреки че преките извършители са били нашите родни национални предатели/, както, за съжаление е унищожила и собствените си таланти, Русия ни е съсипала така "както и турчин не ни е клал". Платон ми е скъп, обаче истината ми е по-скъпа. Ние можем да имаме нормални отношения с другите само когато техните нации /може да се каже и обществено мнение/ са на нашето цивилизационно ниво. Сега не мога да призная това нито на сърбите, нито на руснаците. Не ме е страх да го кажа и да го защитя. В този смисъл приемането на батальон на бивши окупатори на своя територия /Черноризец Храбър би казал "живи са още тези, които са ги видели"/ е едно знамение - светът е такъв, какъвто никога не е бил, затова не трябва да прекаляваме с историческите аналогии. Мечтая за времето, когато чехите и поляците ще се радват да правят съвместни учения с руснаците... Ибо, славяни са все пак /ха-ха/. Мечтая за времето, когато думата "турско" няма веднага след себе си да води "робство". Не че не трябва да се пропагандират пораженията върху нашата нация в продължение на най-важните за развитието ни векове, особено в Европа, но това не значи, че трябва да се конфронтираме излишно с който и да е от нашите съседи. Ние бихме могли да се мразим много и с гърците, ако искаме, има за какво... Но сега те съвсем насериозно лобират за нас - и за ЕС, и за НАТО, доказват го официалните им изявления. Така че който гледа назад пада. Справка - заглавието на цялата ни дискусия: КОСОВО.