Почитаеми г-н Иванов! Когато говоря за национални интереси, аз нито веднъж не използвах думата "национализъм", защото в момента, според мен, тя няма смисъл. Зад нея се създават двусмислици, които целенасочено смесват една добра и една лоша дума: "патриотизъм" с "нацизъм". Аз не съм нацист, при все че за тези теории в България се знае малко. Например, след всичко което четох, смятам че най-крайни нацисти има във френската и италианската и отчасти в английската и руската школа, а че немците са го направили държавна политика е друг въпрос... В този смисъл зад нацизма се крие глупавата страна на националния егоизъм - да не се притесняваш да прецакаш някой /предимно съседен/ народ с нечисти средства. Аз не смятам че интересите на отделните личности и народи съвпадат, в този смисъл пълно разбирателство е невъзможно, хората и народите не са равни, но това не означава, че можем да допуснем насилието вътре или вън от рамките на самата нация. В този смисъл въпросът за нацията е поставен по толкова нов начин, че старите теории вече не са много ефективни. Да, за определянето на това понятие много важна е /националната/ държава. Но част от сръбската нация ли са косовските албанци? Ако да, то това води след себе си много нелицеприятни отговори. Ако не, пак. Господин Иванов, именно умното защитаване на националните интереси не допуска създаването на несправедлив мир, на Версайски и Берлински конгреси. Затова националният егоизъм е едно здравословно чувство, което следва да бъде поощрявано, включително и от институциите. Колкото до това кои точно са нашите интереси, и че безспорно в наш интерес е безумието в СРЮ да спре, мога да кажа следното: Несправедливият мир винаги води до нова война, независимо от оръжията й. Нашият интерес не е просто "бомбардировките да спрат", според мен, ако те постигнат целта си, интересът ни ще е по-добре защитен. Аргументите ми са два: Р Македония и Западните покрайнини. Трябва да бъде изтръгнато отровното жило на Белград, неговата слабост е в наш интерес, не е красиво, но е вярно. Колкото до това дали войната е бизнес - това, което за един е храна, за друг е отрова. Не бива да разглеждаме повече националните държави като сериозен фактор на бъдещето. За едни корпорации войната е поминък и благо /ужасно е, но е така/, за други - загуби и беда. Отделният човек няма полза от войната. Той все пак - губи. Но ако искаме да сме справедливи, няма да търсим само красивите фрази ала Достоевски /напр. за детската сълза/, а ще говорим за общото между нас, за общия, а не за частния интерес.