Уважаеми г-н GW, Вие ни предложихте според мен една много интересна тема. Ще се възползвам от шанса и ще си позволя да изкажа моите мнения, независимо, че те са по-ралични. Аз смятам, че политическото "величие" на една световна сила днес не се измерва непременно и само с богатството или военната мощ на тази страна (спирам за момент за да приема смеха и освиркванията). Спред мен днес това "величие" се изразява в значителна степен и от последователното поведение на тази страна в международните отношения. В такъв смисъл, аз искам да изразя становище, че днес Русия е политически по-"велика" от времето, когато бе жандарм на Източна Европа и на народите в СССР (изчаквам неодобренията и тропането с крака да отминат). Според мен днес Русия в общуването си със света е една несравнимо по-прилична страна, която е добре приета в световните форуми и която се третира в много по-голяма степен за приятел и партньор, отколкото за съперник и враг. Какви конкретни действия на Русия допринесоха за това? Русия цивилизовано се изтегли от всички източноевропейски страни, след фундаменталната промяната на своя курс като държава. Русия успя по цивилизован начин да се разбере с бившите съветски републики за наследството на СССР. Единственото, крайно трудно изключение, Чечения е старо - с тази област не можаха да се оправят и руските абсолютни монарси от миналич век. Това по моите знания, предадени опростено, е една област с две несъвместими населения - едното е модерното значително руско население, другото е местно "кавказко" население, за което все още "родът" е по-меродавната обществена единица, отколкото държавата. Но все пак в момента там имаме почти мир и окончателно цивилизовано разрешение не е изключено. Русия заедно с другите бивши републики успя да създаде един нов, доброволен "съюз", ОНД, на базата на действителни общи интереси. Русия съдейства в ООН за приемане на решения, които отпратиха в историята кризи, като тези в Кувейт, Хърватия и Босна и Херцеговина. Русия не подкрепя международния тероризъм и в това горчиво се убедиха не един и двама, бивши международни партньори на КГБ. Във връзка със сегашната криза в Югославия Русия според мен направи немалко за разрешаването й с политически средства.(изчаквам обстрелването със недосварени великденски яйца да отмине, избърсвам си лицето и продължавам). Тя участва в изработването на проекта за тригодишното мирно споразумение в Контактната група за Косово и нейните дипломати и накрая и министър-председател кандардисваха г-н Милошевич да го приеме няколко пъти "на място" в Белград, избягвайки да го поканят престижно в Москва. Но при днешното равновесие на силите в Държавната дума, при вече по-различния г-н Елцин от този, който навремето се покатери на превратаджийския танк, при емоционалните спомени на възрастното население за бомбардировки и война и при инертните у народа от близо два века назад традиционни, но днес неособено съдържателни фактори, като "славянство" и "православие", руското правителство не може да подкрепи прилагането на сила спрямо Югославия, особено ако то е продължително. Начинът, по-който г-н Милошевич поиска "помощ" - публично, чрез пресата и със замесването на Белорусия, ми се струва,че бе един отчаян ход, разчитащ не на възможно съдействие от страна на руското правителство, а на провокиране на натиск върху него от вътрешни сили от яркочервения и черния руски политически спектър. Според мен зад този ход на един отчаян въжеиграч, не трябва да се търси непременно сценарий, дошъл от руското правителство. Това правителство досега не предостави помощ на Милошевич и увери западните си приятели, че засега, Русия няма да се намесва военно в конфликта. Аз не изключвам, че руската дипломация работи за намиране на разумно разрешение и не изключвам нейните усилия, след "омекотителния "ефект на приложения досега военен натиск, да направят някого от твърдоглав на "по-податлив". Ако Русия сама или съвместно с други страни , успее да направи такава безценна услуга на изстрадалото население на Косово и Сърбия, на изнемогващите от бежанци Македония и Албания и на западните си партньори, тя според мен ще запази и задълго напред своето място сред великите политически сили (пълно отсъствие на аплодисменти, залата е празна отдавна). Разбира се, аз съм наясно, че много от бъдещото вътрешнополитическото развитие в Русия (и оттук и нейната бъдеща външна политика) е изключително труднопредсказуемо, моите мнения се базират на нейното "поведение" досега. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция PS. За да улесня евентуални композитори на компромати и потребители на "тежка артилерия" в дебати, известявам, че дядо ми е руснак от "белогвардейците" в България и че така аз съм цяла 1/4 руснак и само 3/4 българин. Признавам също, че знам руски писмено и говоримо и че мечтая поне венаж до края на живота ми кракът ми да стъпи и на руска земя за да видя тази страна и нейните хора "на живо".