Джентълмени! Тук имаме уникален форум за дебати, а почти една трета, а може би половината от репликите са за лични неща. Големият християнски апологет апостол Павел е написал една много хубава препоръка: "Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите". Тук някои се възхищават от сърбите, за тяхната задружност. Ами точно тези, които са най-запленени са най-яростни в нападките. Не е добро това, не е добро. Аз лично никога, например, не съм изразявал принципно одобрение за ударите на НАТО, давал съм само тема за дебат, при вариант "след като има удари, най-добре е..." В този смисъл бях набеден, че съм от "страна на барикадата", че съм враг на сърбите, че съм империалист... Не може така, например господин Иванов от Упсала не го познавам, ние от никаква една и съща страна на барикадата не сме, просто имаме някои общи цивилизационни възгледи. Нищо повече. Ние не воюваме, спорът не е война. Аз обичам да бъда ироничен, не се сърдя ако някой се шегува, стига наистина да е отсроумен. Но, господа, не може квалификацията на опонента да бъде аргумент, понеже нямам други средства за въздействие, ще кажа малко по-точно какво мисля: глупашко е да обиждаш опонента и когато замълчи, да казваш, е, наврях ли те ... Просто тази тема е призив за завой в начина на разговор. Не искам никой да променя която и да е от тезите си, нека променим поне отчасти не ТОВА, което казваме, а КАК го казваме. Аз лично исках да говорим през призмата преди всичко на българскита национални интереси, но не мога да принудя никого към това.