Уважаеми г-н Sava, Според мен Вие поднасяте едно твърдение, според мен без особено истинно съдържание, често използвано за запълване на време в задължителните часове по политическа "просвета" от времето на моята младост. "Враговете (разбирайте САЩ, Великобритания, Западна Германия, Франция) на миролюбивото и прогресивно човечество (разбирайте държавите от Варшавския пакт) полагат всички усилия за да смутят мирния и градивен труд за изграждане на светлото комунистическо бъдеще и непрекъснато дестабилизират районите в света" - така обикновено звучаха партийните латерни. Просветената част на моето поколение знаеше, че когато се стигнеше до най-плоските лъжи, то краят на противната "лекция" бе близо - оставаха само напомнянията да "бдим", защото "врагът" врагът бе около нас (а ние смятахме че бе на подиума пред нас) и ... можехме да си вървим у дома. Уважаеми г-н Сава, Според мен Вие сте последователен - в подкрепа на според мен несъстоятелно твърдение Вие ни отпращате и към според мен несъстоятелна "справка" - Берлинския конгрес от юли-август 1878 г. За тези, чиито знания по родна история се основават само на ученото в часовете по история в комунистическото училище, представата, че решенията на Берлинският конгрес са насочени срещу "стабилни и проспериращи Балкани" и в частност България, е разбираема - това казваха на децата и в това те вярваха. Но навремето г-н (тогава другар) Горбачов, отмени в Русия дипломирането на два випуска учители по история за да не навлезат в училищата нови учители-измамници по история. Руската история бе "поуточнена" и бъдещите учители положиха нови изпити. Това за съжаление не стана у нас. Но аз се надявам, че тук има и хора, които са изучавали родната си история и от "извънучилищни източници". Решенията на Берлинския конгрес бяха насочение не срещу "стабилни и проспериращи Балкани", а срещу превръщането на Балканите в руска Задунайска губерния след победата на Русия в Руско-турската война 1876-78 г., която ние (с оглед резултата й за нас) наричаме Освободителна. Но целите в тази война за различните руски действащи фактори на бяха еднозначни. Руският монарх през имаше цел да получи достойнствата на освободител и суверен на една военномогъща европейска сила. Руската дипломация, прословутият Азиатски департамент на Императорското външно министерство и руските висши военни имаха необходимост от установяване на контрол над Проливите за да може руската флота от единствено незамръзващите руски пристанища в Севастопол и Одеса да има при нужда достъп до световните морета (иначе Русия би продължавала да бъде второстепенна световна сила). Руските панслависти имаха нужда от действия за обединяване на славяните ... под скиптъра на руския император. А обикновеният руски човек, интелигент, войник и офицер - те действително желаеха само освобождението на нашата страна. Това, че нашият народ и днес се отнася със заслужен пиетет към паметта на своите освободители не променя ни най-малко действителните първоначални намерения на руската администрация да не се изтегля от България, установявайки Задунайска губерния, а впоследствие да направи младата българска държава свой сателит на Балканите. Сан Стефанският мирен договор, доколкото ми е известно, не предвижда изтегляне на руските войски от България. Решението на Берлинския конгрес задължава изтегляне на руските войски и администрация в двугодишен срок. Колкото и жестоко и несправедливо да ни засегнаха решенията на Берлинския конгрес, те не бяха насочени срещу "стабилни и проспериращи Балкани", а срещу една нова огромна Русия. На въпроса дали въобще щеше да бъде създадена независима българска държава, ако решенията на Берлинския конгрес не изтласкаха Русия от Балканите според мен не може да се отговори със сигурност положително. Решенията на Берлинския конгрес са насочени очевадно към изолиране на Русия от Проливите. Ако погледнете картите, ще се убедите, че с тази цел териториите, непосредствено до проливите се връщат на Турция, след това на север се създава един санитарен пояс със самоуправление, но подвластен на султана, на име Източна Румелия и чак далеч на север от Проливите, зад естественото препятствие на труднопроходимия Балкан се оставя Русия (или предполаганото й протеже Княжество България). Когато само след седем години участниците в Берлинския конгрес вече се бяха убедили в невероятното (че България е способна да се справи с апетитите на Русия) и България със едностраннообявеното Съединение грубо наруши Берлинския договор, нито една от европейските страни, участници в Берлинския конгрес, дори и пряко засегнатата Турция, не откликна на шумните настоятелни искания на Русия за общи военни действия за елиминиране на Съединението. Моите препоръчани "справки" са две книги: 1. "Строителите на съвременна България" от акад. Симеон Радев, издадена от "Български писател", 1990 г. 2. "Авантюрите на руския царизъм в България" - документи от царските архиви, събрани от Георги Димитров (този, който бе погребан в мавзолея) и Васил Коларов, (този, който бе погребан зад мавзолея), издадена в Москва през 1937 г., впоследствие забранена, преиздадена от Издателска къща СТЕНО, Варна, 1991 г. Този исторически излет сторих с цел да оборя състоятелността на "справката", а оттук и на твърдението "че все някой ни желае злото" и че това "зложелание" е и причината за сегашните трагични събития на Балканите. Колкото и да звучи непатриотично, аз смятам, че ние, балканците, сами си правим повечето бели и имаме удивителната способност непрекъснато да се оглеждаме за извършителите им, вместо да погледнем в огледалото. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция