Уважаеми, г-н r, Аз не вярвам ВСИЧКИ българи да си задават такъв въпрос. Сред моя кръг от няколко десетки хора в страната, с които общувам редовно, такъв въпрос никога не е бил изказван. Аз не мога да открия общото между Косово и Кърджали. В Кърджалийско живеят пълноправни и уважавани наши съграждани от турското малцинство, насещи почтено на плещите си както всички други трудностите на страната ни и допринасящи за нейното възстановяване. Тези хора участват пълноценно в политическия живот на страната, имат своите права и никой през последните десет години не е посегнал на тях. Това наше малцинство живее над 500 години в Кърджалийско и това е КОЛКОТО НАША, ТОЛКОВА И ТЯХНА ЗЕМЯ. След като ни е побирала 500 години, ще може да ни побере още 500. Аз се чудя по какви съображения някои у нас натрапчиво и попресилено паралелизират. Как някои си представят, че живи хора изведнаж спонтанно, само "по примера на Косово" ще поискат да скъсат с държавата, в която са родени и живяли за да трябва в бъдеще например да търсят визи за да посетят някой близък в София или Русе или Разград. По трагично стечение на обстоятелствата преди 10-15 години у нас станаха срамни събития, проведени от българските комунистически сатрапи, първооткриватели в модерно време на "етническото прочистване" и първоучители на днешните безумци и фанатици в съседна Югославия. Най-напред те прочистиха имената в регистрите на населението през 1985 година, след това и гробните паметници за да се стигне до същинското "етническо прочистване" през лятото на 1989 година. Няколко различн отделни семейства са ми разказвали една и съща история - нахълтване на цяла орда милиция и цивилни около 4 часа сутринта, връчване на паспорти, насилие, побои и заплаха за притежателите им, че ако в броени часове не напуснат страната, ще съжаляват горчиво. За да се разпорстранят страха и безнадеждността, довели до "голямата екскурзия". Г-н r, Нашите турски съграждани имаха тогава и през началото на 90-те години ПЪЛНО ОСНОВАНИЕ ДА ПОТЪРСЯТ НЯКАКВА ГАРАНТИРАНА ФОРМА НА ЗАЩИТА. Особено когато уж реформираните ни комунистически "възродители" и "прочистватели" през началото на 1990 година ОТНОВО ДЕМОНСТРИРАХА ОРГАНИЗИРАНО СРЕЩУ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИМЕНАТА, ДАДЕНИ ОТ БАЩИТЕ И МАЙКИТЕ НА НАШИТЕ ТУРСКИ СЪГРАЖДАНИ! Г-н r, НАШИТЕ ТУРСКИ СЪГРАЖДАНИ ТОГАВА НЕ ПОТЪРСИХА НИТО АВТОНОМИЯ, НИТО ОТДЕЛЯНЕ от държавата, която за известно време бе мащеха. Откъде идват Вашите страхове, г-н Димитър, че днес, след 10 години зряли хора ще направят нещо, само защото преследваните албанци го правят? Не подценяваме ли разума и лоялността на нашите съграждани? Никой не бяга от една държава, ако той се чувства неин равноправен стопанин. Та на Вашия въпрос. Той не е актуален и вярвам че нашият народ ще има разума и човещината той никога да не стане актуален. Ние всички трябва да живеем според мен почтено, със съзнанието, че не сме "сами" в България, а че я делим на равно основание с турци, арменци, евреи, цигани, власи, руснаци и още кой знае колко етнически жилки. Така е с държави на кръстопът. Всички ние имаме много общо - родителите и прародирелите ни са живяли заедно и заедно сме сторили всичко - и добро и зло. Г-н r, Предлагам да се обърнем към сериозните въпроси - а такива има много. Искрено Ваш. Иван Иванов, Упсала, Швеция PS. Надявам се, че ще ми бъде спестено натякването "Лесно ти е на теб там далеч в Швеция ..." и т. н. Знам, че е първата мисъл. която идва на мнозина.