В окопа (Иван Вазов) Кървавият бой престана, мракът нощни наближи. Паднал българин в окопа там до сърбина лежи. Един други се убили : куршум щику дал ответ. Гаснат сили, скоро двама ще оставят белий свет. - БРАЧО - сърбинът изпъшка, - гаче те познавам аз? - Аз съм Йово, добра среща, господ пак събира нас. Жал ми е за теб, сюрмахо, имаш дребна челяд ти! - Хвала БРАЧО... Памет тъмна... Кой си, я ме подсети, дека с тебе се видяхме? - Във Алексинацкий бой - турска кръв там проливахме... - Петко! Ти си? БРАЧО мой, о, прощавай... Лепо помня, без теб тамо аз бях леш. Майка ми за твойто здраве често е палила свещ... - Сполай, Йово... Няма нужда, ти по-харно отплати!... Ний избихме се кат псета, господ нека ни прости. - БРАЧО! - Йово... аз умирам... Огън, жажда! Ох, горя! - На водица в манерката, пийни БРАТ. И аз ще мра. - Сполай, Йово... Па прощавай, свърших! ... Моят гроб е тук! - Петко! И аз с тебе, БРАЧО : ще заспим един до друг! Мръкна. Въз полето бойно падна нощната мъгла; под мъглата спят спокойно хладни, кървави тела. ************************* Дано поне малко ви уврят главите, след като прочетете това.