Въпросът, че един военен съюз предприема военни действия спрямо една независима страна (макар и обикновена комунистическа диктатура) е според мен действително сериозен. За мен причината за намесата на НАТО е проста - в света има механизъм за разрешаване на междудържавни конфликти - Съветът за сигурност на ООН. В света няма механизъм за защита на гражданите на една държава, когато собственото им правителство ги избива или прогонва или допуска да се избиват или прогонват. Преди около 12 години Виенската конференцията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа реши, че нарушаване на човешки права не е "вътрешна работа" на страните- членки. За съжаление до днес няма споразумение по какъв начин други държави могат да защитат граждани от действията на един диктаторски режим. При липса на такова споразумение можество демократични страни в НАТО, смятащи, че са изчерпили всички други възможности, предприеха действия, които само преди няколко години (тогава разрешени от ООН) дадоха резултат в Босна. Аз лично се надяват те да дадат резултат и сега и Косово да бъде омиротворено както стана с Босна. Дали това ще стане е трудно да се каже. Нашата страна според мен далеч няма "същите проблеми", както смята започналия темата господин. В нашата страна няма комунистическа диктатура. В нашата страна правата на малцинствата по принцип днес се съблюдават, те са свободно представени в политическия живот и затова отсъстват искания за автономия или за независимост. У нас има свободни, макар и не винаги обективни и независими средства за информация (да се надяваме, че КПД не ще успее с ограничаването на Интернет). Смятам, че сравняването на нашата страна с Югославия днес, за разлика отпреди 15-20 години назад, е далеч в полза на нашата страна. Бивша Югославия имаше чудесна изходна позиция преди 10 за най-благоприятно развитие като една демократична и модерна страна, но нейните лидери според мен направиха всичко за да опорочат тези предимства. Нашата страна беше най-жалкия сателит на СССР. Нашите безумци посегнаха през между 1984-89 година на правата на нашите съграждани от турското етническо малцинство. Въпреки това днес страната ни, независимо от всичките трудности и "трески за дялане" е по свободна и по-прилична държава от нашата умалена до неузнаваемост западна съседка. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция