|
На един ковач
След дълъг полет Аполон
веднъж от небесата
с Пегас, крилатия си кон,
се спуснал на земята.
Пегас не бил добър пешак:
подхлъзнал се по склона,
закуцал и провлякъл крак
за скръб на Аполона.
В ковачницата на Вулкан
закарал го ездача
и своя кон неподкован
оставил на ковача.
Ковача цял се изпотил,
но подковал жребеца.
За този труд му заплатил
с един сонет певеца.
Ковачо, виждаш, Аполон
е плащал със сонети.
Ще подковеш ли моя кон
за тези ми куплети?
Старата любов
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.
Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.
Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.
Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
В цъфналата ръж
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цафналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цафналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цафналата ръж?
Песен
Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.
Зимен вятър над нас от морето повея.
Изпровождах те аз на брега този ден.
Вече пролет дойде: той ще дойде със нея -
иде тя за леса, иде Вили за мен.
Обуздай, о, море, свойта кипнала пяна!
Ах, как страшно бучиш в тая черна тъма!
Успокой своя танц, о, вълна разлюляна,
понеси, ветре мой, моя скитник дома.
Но за мен, ако той е забравил,
нека нивга не спре твоят яростен вой.
Надалече от мен той в морето да плава,
а пък аз да умра с мисълта, че е мой.
Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.
Завръщането на войника
Завърши страшната война,
небето пак сияе.
И в черно не една жена
с децата си ридае.
Напуснах лагера без скръб
след дълга бойна служба,
с войнишка раница на гръб,
богат с тъги и дружба.
Нарамил празната торба,
вървях с войнишка крачка.
Не водих аз с врага борба
със цел да трупам плячка.
За Ненси в първите лъчи
аз мислех с радост тиха,
за дветей добри очи,
които ме плениха.
И ето нашата река
и мелницата, дето
притиснах нейната ръка
със нежност до сърцето.
И ей ме стигнал у дома,
пред къщата позната.
И гледам я, седи сама
и чака на вратата.
Избърсах сълзите си аз -
да плача не умея -
и с променен нарочно глас
тъй заговорих с нея:
- От тоя слънчев летен ден
ти по-красиво грееш.
И този момък е блажен,
за който най милееш.
Аз нямам грош, но моя край
спасих от смърт със щика.
За нощ поне приют ми дай.
Смили се над войника.
В очите й изгря за миг
една сълза голяма:
- Обичам аз един войник,
но вест от него няма. . .
За мене свят е тоз пагон,
кокарда и петлици,
а вкъщи даваме подслон
на честните войници.
Но миг! И моите черти
познала, пламна: - Вили -
извика тя, - нима си ти?
Нима се върна, мили?
- Да, туй аз съм, непроменен.
А ти си още млада.
И твоята любов за мен
е най-добра награда.
Завърши моят път суров,
а ти ме чакаш верно.
Макар и беден, с теб, любов,
съм пак богат безмерно.
Тя каза: - Имам аз имот.
Ще стигне той за двама.
Ще имаме щастлив живот.
Със тебе бедност няма.
. . .Убива се да прибере
жетварят ечемика.
Търговецът за злато мре,
но мре за чест войника!
Не му отказвайте приют.
Той бди с осанка строга
за своя край във дни на смут,
в минути на тревога.
Just to Say Hi!
|
Р.Бърнс
