Безродник, възхищавам се от патоса ти да защитаваш очевидно неверни неща, и ако очакваш да се изнервя като един от любимите ми автори тук /до когото също е адресиран постинга/. Аз си спомням че слушах редовно "Свободна Европа" и там с все по-голямо безпокойство коментираха за реконкистата на сърбите, за програмата за промяна на етническия баланс. Аз бях по-малък, бях чел много исторически книжки, и си казвах: Нека да прецакат тъпите албанци! Нека изтикат мюсюлманите в морето! И тук ще ти цитирам Чандра Вакрамасингх, един много велик учен-физик, който обяснява как е престанал да вярва в Дарвиновата хипотеза за произхода на живота: "...Докато станах човек и започнах да мисля..." По-късно разбрах, че нещата, които се измерват с черно-бяло, с кръстоносни походи и свещени войни на "бялото християнство" срещу "черния ислям" са думи на човек, в чиято власт попадам, защото ставам наркотично зависим от лъжите му. По-рано допуснах една екстравагантна хипотеза, че тези най-безобидни мюсюлмани в света са избрани за показни жертви, за да се създаде баланс в публичния, световен PR-образ на мюсюлманина-екстремист. По-късно разбрах, че силната Югославия не е добро за България, ако и да не е справедливо да се радвам на страданието на моя съ-човек, сърбина. Запознах се с всички възможни етноси на Балканите, и не останах с впечатление, че някой е по-добър от другия. Е, българите сме си най-добри, ама това е презумирано... :))))) Те, Безродник, връщам се на Косово. Разговорът "кой започна пръв" е невъзможен, защото не можем да уточним историческия хоризонт - колко назад е допустимо да се върнем. Аз знам само че глупостта на сръбския елит доведе до тоталния крах на общо взето реализирания сръбски национален идеал. А "глупост" на един държавник на Балканите означава да не може или да не иска да различи коя велика сила и кога ще го излъже. Трудно можеш да ме убедиш да скърбя за пропадането на националния идеал на сърбите, и да не си спомням за изтезанията на всички пробългарски настроени наши сънародници в началото на 20-те и края на 40-те години в Македония... Е, има неща, които не се забравят. Но, за Косово. Кажи ми, ти сериозно ли твърдиш, че албанците "започнаха първи". Че Белград имаше /айде, съгласен съм да се позовем на устава и стандартите на ООН/ основание да откаже исканията, изложени от Ругова?! Ами трябва да си тъпак или предател към собствения си народ, за да лишиш едно радикализиращо се общество от свободи. И като не искаш да им дадеш малко, те принуждават да им дадеш всичко. Като нас - за брашното и триците... Сърбите, ти малко като сърбин се държиш тук, имат удивителното качество да отричат очевидното. Приема ни, значи кметът на Прищина /става дума за май`98/ и казва: Ако албанците дойдат тук, само да поискат да преговаряме, аз дори да спя вкъщи, веднага ще дойда, толкова искам диалог. В същия дух говори и един представител на "федералната влада", който беше по обща преценка /имам предвид на нас и на гърците, които бяха доста балансирана делегация и изобщо не ни губиха времето с глупости/ беше нещо като военновременен губернатор. Едно от нашите момчета, той е един от добрите журналисти-международници, работи в един от големите ни ежедневници, та нашето момче го пита: Ама те никога ли не са идвали за преговори? Той отговаря: Никога. А вие мразите ли Ругова?-продължава нашето момче. Онзи сменя цвета на лицето, и казва, не, по принцип не мразя никого, въпреки че Ругова е много виновен... Продължи нещо като "аз му прощавам". Значи Ругова никога не е идвал тук, на крака, при вас?-пита пак нашето момче. Не, казва още по-зачервен кметът, въпреки че сега ще ми е по-трудно, просто моите ще ме натискат да го изгоня, ама аз не - държа на диалога. А кметът беше етнически сърбин, при положение че Прищина не е като Кърджали, който си е български град - над 4/5 от населението са албанци, а дори зам.-кмет с албанско име не ни показаха за цвят... Истината е следната: Ругова си е ходел в кметството когато и както си поиска, познаваха се с този кмет-сърбин чудничко. Нашето момче възпитано спря с въпросите, но ми показа свои снимки с Ругова, каза ми доста интересни неща за него. Например за отношенията със сръбските власти. Исканията им можело да се изразят горе-долу с принципа "от всичко и по много". Склонен съм да вярвам на нашето момче, който беше обиколил повече и от мен Балканите, беше ходил по събитията в Албания, и хич не мога за го заподозра в проалбански настроения. Но за Ругова и хората от сръбската окупационна администрация не мисля че не е точен. Значи сърбинът излъга в лицето над 40 журналисти и 7-8 представители на правителствата на почти всички балкански страни, и то при положение че лъжите му са адски плоски. И казвам "сърбинът" защото тази си принадлежност той ни я натресе в очите, за нас не беше толкова важно дали е напр. черногорец или хърватин...