Интересно ми е на какви факти се базира твърдението "и Словения и Хърватско и Босна НЕ СА ИСКАЛИ да се разпада Югославия, а само да се трансформира в конфедерация, която не само да запази общността, но и да предпази отделните републики от ретроградния диктат на Сърбия". А не мога да си представя Франьо Туджман или Алия Изетбегович като политици и лидери без идеята за национална еманципация на народите им (с уговорката че босненските мюсюлмани са по-скоро религиозна общност, отколкото национална). Горе-долу същата програма имаше и Милошевич. Изобщо не виждам някой от лидерите (ползващи се с безусловната подкрепа от общественото мнение в репобликите си) да е желаел запазването на Югославия. Балансът на силите в стара Югославия, покрай другото, се поддържаше и от определените граници, които изобщо не съответстваха на етническите граници.При разпада на федерацията тая бомба нямаше как да не експлоадира.А сърбите се оказаха във война срещу всички защото като народ бяха разпокъсани в няколко нои държави. Това, което така и не мога да си обясня в поведението на Запада с оглед прокламираните ценности, е признаването на новите републики в (административните, а не националните по същността си) граници на републиките на СФРЮ. От тая гледна точка (легитимистката) Косово е диаметрално противоположен пример. От другата гледна точка (на признаването на националното самоопределение), Славония, Крайна и Босна са обратния пример.