Uvajaemi gospodin Ivanov, Blagodaria Vi za suprichastnostta - budete uveren, che shte napravia vsichko vuzmojno, za da izleze tsialata istina, nezavisimo komu e neudobna. Vinagi sum durjal na tova i niama da se promenia. Nakraia iskam da predloja na vnimanieto Vi edna statia, koiato toku shto prochetoh v "Demokratsia" i koiato ima otnoshenie kum vuprosite, koito nie tuk s Vas komentirahme: "Тошко Антонов е икономист. Работил е 25 години в Министерството на финансите. Участва като страна в съдебни спорове за валутни кредити. След тълкувателното решение на ВКС от 1997 той пише до всички заинтересовани институции, че става въпрос за поредното ограбване на страната. – Г–н Антонов на всички закони, третиращи валутната търговия, се е позовал ВКС при тълкувателното си решение? – Съдът се е позовал единствено на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), върху който е изградил цялата си хипотеза. ЗЗД е от 1950 и покрива целия период от време до 1.ХII.1997, когато пък е излязло тълкувателното решение на ВКС. ЗЗД казва с чл. 10, че „паричните задължения трябва да се договарят в местна монета освен в предвидените от закона случаи“. А чл. 26 гласи „нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткритите наследства“. Съдът се е позовал единствено на тези два текста. ВКС обаче е пропуснал един друг нормативен документ, който е третирал валутния режим в страната през цели 7 години и половината от разглеждания период. Това е указ 56, който е приет по всички правила на закон и е изменян със закони. Той действа от януари 1989 до юли 1996 . ВКС дори не го е погледнал, все едно, че не е съществувал в правния мир. С указа се създаде най–либералният валутен режим в страната дотогава. Ще припомня параграф 13 от преходните и заключителни разпоредби на указ 56, в който е посочено, че „при противоречие между разпоредбите на указ 56 и заварените нормативни актове се прилагат разпоредбите на указа“. Това означава, че указът е обезсилил разпоредбите на ЗЗД, докато е действал. – Ако съдът беше се съобразил с указ 56, какво щеше да стане? – Ако той беше третирал не само ЗЗД, но и указ 56 не можеше да напише такова решение. – Вие как гледате на последиците от тълкувателното решение? – С това решение са обявени за нищожни всички документи през целия този период от 39 години, включително и по времето на указ 56. Но нищожни за кого? Нищожни за ограбените. Защото, ако потърсим тези, които взимаха огромните кредити, те ще ни извадят изрядните си документи и нищо не може да им се направи. А банките и другите организации, които са отпускали кредити, увисват. – Председателят на ВКС Румен Янков твърди, че с решението от 1997 се е приело валутата да се връща във валута и нищо не се губело? – Никой не връща взета валута във валута. Аз не знам такъв случай. Кредитополучателите връщат левовата є равностойност към момента на падежа. Ще ви дам пример. Една позната одиторка отказа да подпише баланса на фирма, защото последната е взела 600 хил. долара, а е върнала 38 хил. долара, позовавайки се на това решение на ВКС, което им давало право да преизчисляват сумите по курса, когато са взели заема. – Ако съм взел примерно 100 хил. долара с колко мога да се „измъкна“ сега? – Ако сте ги взели, да речем, през 1994, когато доларът беше 53 лв., съдът ви казва, че съгласно чл. 10 от ЗЗД и тълкувателното решение на ВКС документите са нищожни. Банката може да получи само парите в левовата им равностойност тогава. И вие връщате 53 хил. лв. Като ги разделите при сегашния курс на долара, ще видите каква нищожна сума се получава. Това е същността на грабежа.#" Автор: Христо Христов