Без да имам нищо против патоса на Toni искам да задам три въпроса: 1. Като как си представяме образуването на български капитал при положение че действат правилата за прозрачност, предложени от Toni? Кои ще са честните капиталисти, при положение че нормалните спестявания дори на хората с най-високи заплати от преди 1989 я стигнат да се купи една мнадра, я не? Алтернативата е да се обяви свободна и бърза приватизация, но си предствям какъв вой щеше да настане "Разпродават България на чужденците" (не че го няма и сега де:))) Разбира се, аз смятам че този последен вариант би бил най-добър за България, но е толкова нереален на фона на популистките настроения в България, че за съжаление може да служи само като литературен контрапункт на литературната измислица честно забогатял български капиталист. 2. Гледам че горе е станало дума вече за Ал Капоне. Бих искал само да попитам като как си представяте осъждането на този или онзи от съдебна система, която е създадена в епохата, която пък е създадена от същите тези дето искате да съдите? За да може да го направи това съдебната система, тя трябва да има под караката си съвсем друго общество. Къде го това общество? И досега нашата съдебна система комай може да постигне "спарведливост" по въпроса само с едно средство - Народен съд. 3. Защо (и това е много важен въпрос) 10 години опит на живо не ни научиха, че първия и основен въпрос в едно общество е въпроса за собствеността? Защо като продължаваме да правиме самодисекции, харакирита и т.н. все се въртиме около това колко и как Луканов и Дойнов откраднали, как Костов и братовчедите не останали по-назад, защо са се появили борците, защо няма никой осъден и т.н., и дума не се обелва по въпроса за собствеността? Това за мен е въпроса на живот и смърт и ако Филип Димитров беше направил истински опит да го реши, ако не друго щеше да остане в българската история като е един от малкото хора с неопетнено политическо име. А сега и над него тегнат въпросителни. Относно защо Костов избра половинчатия път. Един от възможните отговори е че ако беше тръгнал да прави твърдия вариант (Народен съд) май Клинтън никога нямаше да се сети да дойде в България, а и малкото сериозни Западни капитали вече влезли в страната щеха да напуснат по бързата процедура. Никой не обича извънредни мерки. Ако искаме някога да имаме нормално общество ще тярбва да оставиме то да си се получи само - лека полека - къде с компромиси, къде без компромиси, оставено на естествените процеси. Моралната справдливост в политиката води до едно - революция. А нали вече знаем как революцията изяжда децата си?