Аз противопоставям "личния" и "националния" в една бинарна опозиция не защото между тях няма нищо общо, а защото те а приори не могат да съвпадат. Аз не смятам че задълженията и интересите на личността съвпадат 1:1 с интересите на общността. И в този смисъл ако аз в личния си живот не мога да си позволя цинизъм над едно ниво, просто защото, примерно, общувам предимно с културни хора /това е само например! :))/, то когато всичките ти близки и далечни съседи са цинични прагматици, ти трябва да си глупак, за да се правиш на Майка Тереза. Колкото до това "комшийският интерес да бъде като нашия", е именно затова, въпреки някои мои задръжки, предимно от културен характер, към евроинтеграцията в този й вид, аз смятам, че тази конвергенция на глобалните интереси ще се центрира и успокои в контекста на европеизирането на региона. Падането на държавните граници стъпка по стъпка води до преодоляване на някои граници вътре, "в душите". Но е нужно много време и доста търпение. Просто ние сме кандидат за член на ЕС, сега ще започнат и да ни приемат лека-полека. Сърбите не са. Те се дърпат. Те не са член дори на рехавата и не особено задължаваща организация Съвет на Европа. Там членува дори Русия, която не може изобщо да ни бъде пример за европейско поведение и за защита на гражданските права. В този смисъл Сърбия е една много изоставаща /не толкова изостанала/ от реалните тенденции в нашата цивилизация, и ако продължава така, ще я изпревари дори реално много изостанала в тези процеси държава като Албания. Би било жалко за сърбите. Колкото до националният им идеал, той не ми харесва. Наистина. И пак повтарям, казах го много отдавна: Обичам сърбите, но мразя Сърбия.