Въпросът за прилагане на гл.3 от Закона за Собствеността на Гражданите (единствената неотменена част от тоя закон) периодично изскача в медиите, подхвърлен от един или друг представител на властта. Първият случай беше прословутия "комар" на Б.Бонев,чиито резултати така и не станаха ясни. После нещата утихнаха и напоследък ,във връзка с повдигащия се въпрос за корупцията, отново изплува призрака на ЗСГ. Ето някои мнения по въпроса; 1/Министър В.Гоцев(интервю за в."Демокрация"): въпрос: А не може ли да се използва за същите цели глава III от Закона за собствеността на гражданите, който действа в момента? В.Г.: Глава III от Закона за собствеността на гражданите урежда отнемането в полза на държавата на неправомерно придобитото имущество, но тя е свързана със структури, които сега не съществуват. Това бяха комисиите за държавен контрол. ... А заедно с това законът изправяше гражданите пред необходимостта да доказват откъде са придобили имуществото си, а не държавата да доказва основанията си, за да го конфискува, което противоречи на принципите, залегнали в нашето законодателство. ...Следователно не можехме да използваме този закон с всичките му отрицателни страни. ... въпрос: Какви критерии ще се използват за неправомерно придобито имущество и кой и чрез какъв механизъм ще извършва отнемането? В.Г.: Обсъждаме няколко варианта. Единият е да се натовари изцяло Министерството на финансите чрез своите сега съществуващи структури с предварителната работа по издирване на неправомерно придобито имущество. Другият вариант, към който аз съм по-привързан, е да се създаде една смесена структура от представители на споменатите ведомства, които дори да са на ротационен принцип, за да се елиминира всяка възможност за създаване на някакви трайни връзки или пристрастия. Тази структура по мое виждане трябва да бъде към Министерството на финансите и да има своите звена по места. В нея, разбира се, важна роля ще играят представителите на Националната служба за борба с организираната престъпност. До тази структура ще пристигат сигналите за нарушенията. За разлика от Закона за собствеността на гражданите, според който собственикът трябва да попълва декларация какво имущество има и да доказва откъде го има, сега тази структура ще има задължението да издири имуществото на онзи, срещу когото е подаден сигналът, да му направи оценка, да издири съобразно данъчните декларации какви са доходите му. След една такава задълбочена проверка, при която няма да бъде безпокоен заподозреният, тази структура трябва да събере данните, от които да се види какво имущество е придобило през определен период физическото или юридическото лице, какви са доходите му през същия период, за които е платен данък, и ако се яви разлика, ще бъде поискано от съответните органи да се обезпечи бъдещият процес. Обезпечаването съществува и сега в нашето законодателство. То става чрез възбрана, т.е. да не може недвижимият имот да се продава, и чрез запор за движимите вещи. И нещо повече, което сега го няма: предвижда се изземване на имуществото, което се предава на един организъм към Министерството на финансите, и то ще го управлява през определен период от време. въпрос: По какъв ред ще може да се обжалва изземането? В.Г.: В 14-дневен срок засегнатият, който ще бъде уведомен за това, ще има право да обжалва по реда на административното производство пред Върховния административен съд. Заедно с това той ще има и едномесечен срок да представи доказателства, с които да опровергае констатациите в акта, че имуществото му е придобито по неправомерен начин. въпрос: Не се ли измества тежестта на доказването? В.Г.: Не, така е и при актовете за начет. След едномесечния срок представените доказателства се обсъждат и ако те не опровергаят първоначалните констатации, се издава втори административен акт, с който имуществото се отнема в полза на държавата. ........... Тук моля да се обърне специално внимание. Какво всъщност подготвя правосъдното министерство? На практика това е ЗСГ, но с различни оправомощени (отново) административни органи. Вярно е, че по обща оценка на всичките ми преподаватели в Университета, доцент Гоцев е, меко казано, бос в доста материи, но това е крещящ пример. Всеки студент 2-ри курс в дисциплината "финансово право" научава за особения характер на производството по актове за финансови начети.Особеното в това производство е това, че фактите, установени с административен акт (акта за начет или ревизионен акт), се приемат от съда.А на ответника (начетеното лице) се възлага тежестта да оборва тези констатации - т.е. доказателствената тежест се обръща. Значи пак някаква квазиправосъдна процдура...Която, междувпрочем, е директно реципирана от съветското финансово право някъде в средата на 50-те години. В същото време напоследък се раздвижи и прокуратурата. Спомням си че г-н Филчев издаде нареждане до окръжните прокурори да започнат като приоритетна задача образуване на проверки и предприемане на действия по гл.3 от ЗСГ.Това беше някъде през октомври или ноември, но за съжаление, в момента нямам извадка от пресата. Има, обаче изявления на други прокурори. 2/Заместник главния прокурор Цони Цонев (интервю за БНР): "Втора група въпроси ще бъдат във връзка с нетрудовите доходи, приложението на глава 3 от Закона за собствеността на гражданите.Имаме амбицията да подобрим взаимните си връзки и дасе опитаме да изясним множеството сигнали, които постъпват при нас, за лица, които за кратко време са натрупали доходи, за които произходът им не е много чист и ясен, и да изясним дали тези доходи са законни." А МВР продължава да следва линията "комар". 3/Интервю на Божидар Попов, главен секретар на МВР за БНР: Водеща: Как преценявате, г-н Попов, възможно ли е вие да започнете конкретно преследване за незаконно обогатяване? Б.Попов: Сега, тук нека да внесем малко яснота по въпроса. Вземам повод и от думите на г-н Василев. Какво значи незаконно забогатяване? Да, действително има някои видими неща, които стават пред очите на хората, и механизмът, който в момента правото ни е дал, съществуващото законодателство ни е дало, най-ефективно се съсредоточава в Закона за собствеността на гражданите, които е един много стар закон, това е безспорно. Водеща: Ала "Комар" - 1, 2, 3? Б.Попов: Да. Но тук да изясним механизма. Значи, за да маже да съществува или за да тръгне процедурата по доказването на незаконното забогатяване, се изисква по закон да се създадат специални комисии към различните региони, във всеки регион на страната. Те се създават със заповед на министъра на финансите. В тези комисии основно са включени представители на финансовите органи, на данъчните органи по места. Те практически могат да сезират, те трябва да оценят точно това, което казва и г-н Василев, несъответствието между явната форма на житейско благополучие и доходите, които има едно или друго лица, и предоставят тези материали на прокуратурата, която повдига или изисква, повдига съответното обвинение към едно или друго гражданско лице. Като тук трябва да се подчертае това, че това е може би единственият закон, където силата на доказването е с обърнат знак, фактически, когато прокуратурата предяви някакво искане към едно или друго физическо лице, физическото лице трябва да докаже откъде са тези доходи. Нещо много рационално, бих казал, в един такъв период и такива случаи. Има и друг механизъм - че прокуратурата сама, както и идеята, която г-н Филчев тук обяви преди мисля около месец, може да бъде сезирана за едно или друго несъответствие на тези доходи. Тя може да извърши своите проверки. Обикновено ги възлага на Министерството на вътрешните работи, на полицейските органи и след като събере, нали, и се убеди, че има достатъчно доказателства, тя предявява своите искания към подобно лице. Тоест механизмите са два. И във всеки един от случаите органите на МВР са във фазата или участват във фазата на изпълнението. На тях трябва да им бъде възложено това нещо. Понеже намеквате за Комар 1 и 2, навремето 1997 година, началото, април месец, когато ние проведохме, използвайки силата точно на тези разпоредби на Закона за собствеността на гражданите, бяхме събрали доста доказателства за несъответствие, бих казал, на доходите, но тогава не знам защо и Главна прокуратура, и прокуратурите по места не ни оказаха това съдействие или по-скоро не си свършиха те работата, за да предявят съответните искания към физическите лица." Тук бих искал да обърна внимание на един особен момент. Във всички случаи се касае за административна процедура, която се извежда извън наказателното производство, т.е. не се касае за разследване и доказване на престъпления, а за конфискация на имущество, резултат на предполагаеми престъпления. Това тълкуване (колкото и спорно да е) освобовдава закона (или бъдещия закон) от необходимостта да се съобразява с принципа за презумпцията за невинност съгласно Конституцията.Чисто формално, разбира се, но вече има подобна практика. Например с измененията в ЗАНН (Законът за административните нарушения и наказания) бе погазен принципът съставите и размерите на административните наказания да се определят само от закон.Беше дадено правото на МС с постановление(!) да определя състави и размери на "имуществени санкции на юридически лица" - под предлог че тая по съществото си глоба, не била наказание, защото не се налага на физическо лица, а на юридическо.