Уважаеми г-н Toni, Благодаря за любезните Ви встъпителни думи. Прочетох няколко пъти това, което се отнася за възможността за възмездие за виновниците за последната икономическа катастрофа. Уважаеми г-н Toni, За съжаление твърдения, че някой има безспорни факти-доказателства (т. е. които могат вън от всякакво съмнение да докажат конкретно престъпление на конкретен човек по изискванията на закона) се чуват непрекъснато у нас, но ... по правило те или се оказват напълно логични и емоционалноубедителни, но без никаква стойност на доказателства по изискванията на законите, или само се описват и преразказват, но ... без да се представят, или се представят ... там, където съвсем не им е мястото. И аз, и Вие и милиони българи са убедени, че бяха извършени небивали в историята ни грабежи. И знаейки го тези, които не са правници или не са поне запознати с основните и непоклатими в една демократична държава принципи на правото, вярват, че след като има грабеж е достатъчно да се посочат всеизвестните грабители за да бъдат те осъдени и възмездени. Това за съжаление в правовата държава не е така. Принуден съм да спомена някои ненакърними, доказали правилността си през векове в демократичните страни правни принципи, на които се основават днес нашите закони и които не могат да въдат променени без тоталитарна промяна на Конституцията и без държавата ни отново да се превърна в тоталитарна. Престъплението трябва да се докаже вън от всякакво съмнение, че е извършено от подозряния. Признание от страна на подозряния без доказателства, по принцип не е достатъчно, защото той може да признае умишлено едно малко неизвършено от него престъпление, за което влязла в законна сила например условна присъда, ще му бъде НЕОСПОРИМО И ВЕЧЕ НЕПРОМЕНИМО АЛИБИ за действително извършено от него тежко престъпление или защото в последния момент в съдебното дело подозираният може да се откаже от признанието си и обвинението да пропадне. Обвиненият не може да бъде осъден, ако давността на престъплението е изтекла, независимо от чудовността му и откритите впоследствие безспорни доказателства. Обвиненият не е длъжен да представи доказателства за невинността си - законът не допуска изискване обвиненият да доказва невинността си. Законът изисква обвиняващият да докаже обвиненията си. Обвиняем може да бъде разследван и съден само по закони, които са били в сила по време на подозираното престъпление. Днес и столетия назад правото в демократични страни не допуска един подозрян да бъде изправен пред съда и да бъде изисквано от него да разказва или да доказва например откъде има своите имущества и ако не го направи, тези имущества да се сметнат за престъпнопридобити, да му бъдат конфискувани, а той да бъде осъден на наказание. По такъв стереотип действат само наказателните закони и апарати на тоталитарната държава - например при "разкулачването" и "разнепването" през 20-те години в болшевишка Русия, при конфискациите по комунистическите Закон за конфискация на имуществата от 1946 г. и Закон за собствеността на гражданите от (мисля) 1972 г. в България. Такива "закони" са немислими днес и биха били нова катастрофа за страната ни, ако някому дойде наум да ги възражда. Ние трябва веднаж завинаги да раберем, че не сме по-умни от световноизпитаните основи на правото и да си мислим, че можем да ги побългаряваме според конюктурни мимолетни нужди. Защото рано или късно обикновеният почтен човек плаща жестоко за такива експерименти и "новаторства". Освен това данъкоплатци десетилетия по-късно са принудени да плащат обратно незаконни конфискации и обезщетения от името на държавата, както е при реституционния процес у нас. За извънредно законодателство днес в една демократична държава няма място и аз лично не бих се примирил с едно такова законодателство, както от привързаност към класическите принципи на правото, така и от уважение към паметта на баща ми, станал жертва на извънредно комунистическо "законодателство" през 1946 г. Смятам, че към цитираното от Вас първо и второ изречение в интерес на пълнотата би трябвало да се включат и следващите го трето и четвърто: "Резето за възмездие, както морално, така и практическо за възвръщане на ограбеното и обезсилване на комунистическите разбойници за нови золуми, хлопна. Оттук нататък възможностите за преследване и наказване на престъпниците бяха и са само в съответствие с издържани демократични закони. А това изисква наличие на призвани и способни юристи, финансови експерти, полицаи, следователи, прокурори и съдии, които ние нямахме и нямаме в необходимата величина. Освен това сме и доста късопаметни като народ (изключая пишещия, който е особено злопаметен за крайно неудоволствие на някои) и не помним злото и не го преследваме, дори когато законите или демократичните механизми ни дават възможност за това." Тук няма място да се цитира член по член действащата конституция от 1991 г., но тя ми дава основание без капка съмнение да твърдя, че "резето" за действително възмездие хлопна невъзвратимо с приемането на тази конституция. Под възмездие тук имам предвид не само залавянето и осъждането на отговорните комунистически престъпници, а и забрана и пълно конфискуване на имуществата на БКП, забрана за определен период нейни бивши членове да заемат важни държавни и изборни длъжности и ръководни длъжности в държавни предприятия и прочие. Т. е. комунистическата номенклатура да бъде парализирана от страх при разкриване и наказване на все още пресните, разкриваеми и непокрити от давност престъпления и да бъде поставена в политическа карантина през най-трудния и решаващия начален период на прехода. Опитът да бъде заобиколена изработената що годе прилична конституци при случая с покойния г-н Луканов, когато страната ни бе позорно осъдена и данъкоплатците тежко засегнати с изплащане на обезщетение, е доказателството за моите твърдения, че и днес можем да станем за смях и позор (за щастие безрезултатната също конституционнонеиздържана акция "Комар" се размина само с вътрешно излагане и също с огромни пропиляни данъчни средства). Така, че ще повторя - днес имаме на разположение само обикновени, а не извънредни закони. Тези закони могат също да дадат резултат (но вече не безвъзвратноизпустнатото възмездие в критичния исторически момент), но само ако имаме нещо, което ние за съжаление нямаме - отговорни и съпричастни на желанието на обществото за напълно законосъобразно възмездие достатъчно на брой и на професионална висота полицаи, следователи, прокурори и съдии. По отношение на твърдяната от мен късопаметност ще си позволя да предложа да бъдат прочетени призивите за "забравяне" и "помиряване", натрапчиво отправени ни от един господин в настоящата тема след моята първа реплика. Именно такава шумно пропагандирана нагласа въздейства отрицателно над тези в правораздаването, които биха сторили нещо и поощрява тези, които желаят нищо да не бъде направено. Уважаеми г-н Toni, Аз недоумявам защо хората пишат и доставят "доказателства" на възможно най-погрешната инстанция - на министър-председателя на страната. Замисляли сме се някога, че денонощието има само 24 часа и за нас, и за министър-председателя, който има грижата за всичко в страната с изключение на едно - правораздаването. Защо като български граждани ние не направим нещо, което е крайно полезно - да прочетем днешната Конституция (хубава или лоша, тя се изпълнява безпрекословно). И да се убедим, че изпълнителната власт НЯМА ПРАВО ДА СЕ МЕСИ В РАБОТАТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Министър-председателят няма право да стори нищо повече от това, което можете да сторите и Вие, и аз - да постави "доказателствата" в един плик и да ги изпрати по пощата в прокуратурата. След това той няма право по закон нито на информация, нито на въздействие. Единствена полза при поставянето му в ролята на подател вместо нас самите, изхождайки от качеството на "доказателствата", които аз съм виждал досега, ще имат някои партии и журналисти, които ще го направят за смях. Този, който има доказателства, в които вярва, ТРЯБВА ДА ПОСТЪПИ, КАКТО ПОВЕЛЯВА СЪВЕСТТА И МОРАЛА - ДА ГИ ИЗПРАТИ САМ ТАМ КЪДЕТО ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА - В ПРОКУРАТУРАТА. Ако това не даде резултат, да предостави доказателствата си на средствата за масова информация и на граждански сдружения. Така че в заключение, не мога да приема за мит, това, до което съм стигнал мъчително и с безкрайна горчивина, и ще повторя убежденията си. 1. Моментът за възмездие (с посоченото по-горе обяснение на естеството му) бе изпустнат безвъзвратно през 1989 - 1991 година. 2 Грабежът по време на управлението на г-дата Луканов и Виденов в мнозинството си бе осъществен с помощта на умишлено задържания от комунистите вакуум в законодателството ни и в правен смисъл ловко избягна възможността да попадне под тогавашните наказателни закони, което осъжда на неуспех опит за наказателно преследване днес. 3. Днешните закони изискват правен и морален потенциал в съдебната власт, която ние нямаме и няма откъде да вземем. Единственото разумно и може би конституционносъобразно е значително удължаване на давностните срокове с надежда този потенциал да бъде възстановен. 4. "Новаторството" на нови извънредни закони, не ще даде никакъв друг резултат, освен ново катастрофално компроментиране на страната ни. Накрая желая да посоча, че аз ни най-малко не се смущавам, от забележката, че грабителите сред бившата комунистическа номенклатура били сами разпространявали подобни на моите твърдения. Аз представям аргументите си за тези твърдения и те едва ли съвпадат с техните. Но аз лично не съм чувал нищо подобно на моите твърдения или признания от страна на разбойниците и грабителите - че са грабители, но не формални престъпници. Чадата на столетната червена вещица са арогантни по обикновеному - те твърдят, че са честни и почтени невинни граждани, несправедливо хулени от безнравствения български народ. Не че реалностите винаги ми харесват, но ... едно разумно управление и един разумен човек, трябва да се съобразяват и да действат в реалността, а не в отминалите безвъзвратно мигове. От тях могат само да се извлекат полезни уроци. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция