Уважаеми г-н Toni, Поднасяте ни много разумни разсъждения и основания за собствени такива - аз се чувстам задължен да Ви благодаря за интересната тема. Вие правите една отрицателна равносметка за развитието у нас спрямо потенциалните възможности и едва ли някой (освен печелившите от "прехода") ще Ви противоречи - нещата можеха да се развият не чудодейно, но значително по-добре, ако ... Откъде да започне човек? Моето начало е може би банално ... но започва през 1944, минава през лагерите и края на 80-те години и се концентрира над злия гений на отминаващото българско столетие - БКП. Нещата в други страни (Полша, Унгария, Чехословакия) станаха по-успешно, защото тамошните комунисти не бяха от такова низко във всяко отношение естество, като българските. В тези страни намаше кланета от такъв масов изтребителен характер, каквито проведоха българските комунисти непосредствено след като бяха поставени на власт. Тези страни не преминаха през кошмара на собствени лагери. Така в тези страни не бе изкоренена истинската национална интелигенция, която макар и преследвана, игнорирана и клеветена, бе пример и упование за обикновения гражданин, камбана, която не даваше възможност за пълен успех на мозъчноизгладителната пропаганда на комунистическите режими. В тези страни имаше действително народна интелигенция поне за "мая", която работеше според възможностите и чакаше призванието на времето. У нас не беше така. Нацията ни бе практически и буквално обезглавена още преди края на 40-те години и смляна окончателно на немислещо месо през 50-те години. Не останаха хора способни за размисъл и съпротива. През 1956 година един нов хитрец получи властта от Москва и той проведе една 30-годишна епоха на пълно деморализиране на нацията ни чрез невиждана по нашите земи демагогия, привилегии, "умерен" терор, идолопоклонничество и лакейство на Москва, позлатяване на новоскалъпени "интелигенти", поставили се в служба на режима, ловка пропаганда и гъделичкане на националното самочувствие с измамни средства и накрая националистически изстъпления, целящи да отклонят вниманието на хората от "кормчията" на летящия към крушение държавен кораб. В края на 80-те години този вече в напреднала възраст демон, както побратима му Брежнев, малко или повече загуби представа за реалността и други задкулисни фигури поеха собствената си спасителна операция, действайки зад неговото страховдъхващо име. Действителното "име" и стратег на икономическото и политическото "спасяване" на номенклатурата бе покойният Андрей Луканов. До 1989 г. Луканов и хората му изнесоха огромни български капитали като "инвестиции в чужбина". През пролетта на 1989 г. започнаха козметична дейност към "гласност и преустройство" с оглед пребоядисване като опит за запазване на властта. Пуснаха се някои задържани практически за нищо набедени "дисиденти", но по-голямата част от тях незабавно се изхвърлиха в чужбина. При непредвидените вълнения на турското малцинство режимът реши да не си прави неприятности и ... реши освен да пусне желаещите да емигрират, да изхвърли и тези, които се преценяваха за "опасни" за процеса на пребоядисването. В ранната есен на 1989 г. режимът невидимо създаде клубовете за гласност и преустройство, постави един безопасен и подходящ човек от своите среди начело и ... удобната "опозиция" бе готова. Започна се планиране на един нов "априлски" пленум или конгрес, на който др. Живков да се оттегли, отпратен с нестихващи ръкопляскани я и цветя. След което да бъде критикуван "под сурдинка" от новите властоимащи, за да повярваме, че те не са като него. Събитията в Източна Европа и конкретно в Германия изпревариха плановете. За да не бъде свален от други, взели пример от Полша и ГДР, Живков бе скоропостижно пенсиониран от плановиците на пребоядисването. Е, ... и в този ключов момент нашият народ бе без интелигенцията си, която затоплена за кратко време от мая, можеше да стане кипящо и въодушевяващо вино. Не случайно, ужасени от завръщането на способни и патриотични емигранти в Югославия, Чехословакия и Полша, комунистите се погрижиха изфабрикуваната от тях Конституция да направи това невъзможно за български емигранти, видяли и познаващи по-различна действителност. Поведоха ни подставени сурогати и ни доведоха дотам, докъдето господата Луканов и съдружие бяха решили. Г-н Янко Янков ме убеждаваше по телефона, че неговата енергия около "кръглата маса" не отиваше за спорове с Луканов, а с Желев и Дертлиев, а аз си мислех, че той преувеличава. Времето, когато още действаха техните закони, когато още не бяхме обвързани от международни конвенции за съблюдаване на граждански права, времето, когато след събитията в Румъния комунистическите престъпници у нас си бяха глътнали езиците и нямаше да смеят да гъкнат само и само да си спасят живота (парите им вече бяха "спасени") мина в безкрайни "кръгли маси", изкарване на избирателен закон с внедрен в него механизъм за фалшифициране, избиране на Велико народно събрание с комунистическо мнозинство чрез изборна измама и изкарване чрез силата на това мнозинство и оттеглянето на СДС на конституция, къде прилична, къде червеникава, но която главно направи възмездието и възвръщането на заграбеното невъзможно вече невъзможно. На основата на тази конституция бяхме приети в Съвета на Европа. Резето за възмездие, както морално, така и практическо за възвръщане на ограбеното и обезсилване на комунистическите разбойници за нови золуми, хлопна. Оттук нататък възможностите за преследване и наказване на престъпниците бяха и са само в съответствие с издържани демократични закони. А това изисква наличие на призвани и способни юристи, финансови експерти, полицаи, следователи, прокурори и съдии, които ние нямахме и нямаме в необходимата величина. Освен това сме и доста късопаметни като народ (изключая пишещия, който е особено злопаметен за крайно неудоволствие на някои) и не помним злото и не го преследваме, дори когато законите или демократичните механизми ни дават възможност за това. Допуснахме при едни избори комунистите отново да дойдат на власт и да си направят последния (надявам се) "пир през чума". Така, че след това дълго, но необходимо въведение желая да споделя, че според мен нито правителството на г-н Костов, нито което и да е ново правителство има някакъв законен шанс да разкрие, да залови, да осъди и да накаже измамниците и грабителите, изземвайки награбеното от тях, защото ... те, бидейки властващи, бяха подредили законите и нещата, така, че грабежите им не бяха формално престъпление. Пример? Някой се погрижи подготвяният от правителството на г-н Димитров закон срещу предумишлени и престъпни фалити да не види бял свят. По времето на правителството на г-н Виденов, подготвените банки, взели огромни заеми от БНБ, събрали огромни средства на спестители чрез съблазнителни лихви по време на разпусната инфлация, опразниха сейфовете си чрез заеми на подставени лица и законен износ с контейнери в чужбина. Директорите и управителите им изчезнаха в чужбина, а останалите портиери или пазванти-"борци" удари ключовете на луксозните празни офиси и окачиха табелка "Фалит". Грабеж? Да, чист! Престъпление? Не, защото нямаше закон, който да определи един предумишлен фалит за престъпление? Наказание? Невъзможно. Така че трябва да отчетем собствената си наивност, пасивност и недалновидност, когато му беше времето и да не изискваме от едно правителство да прави невъзможни чудеса. Грешката на това правителство е, че то не прецени достатъчно някои невъзможности и по време на вълненията преди няколко години не държа един по-нисък профил по отношение на основателните лозунги за възмездие. Днес ние нямаме алтернативата временно да възстановим недемократичните закони само за да направим това, което не направихме, когато му беше времето. Ще станем за смях и съжаление, без да постигнем нищо, освен уреждане на някой и друг български комунистически "политически" емигрант в Швеция. Трябва да се примирим, че ограбеното никога няма да се върне, но да помним и да презираме грабителите до сетния си дъх. И разбира се да не им даваме нови шансове с беумно използване или неизползване на избирателната ни бюлетина. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция