Уважаеми г-н Любо, Имам пълното разбиране за перспективите на може би 50-100 физици и тесни специалисти от предложените за затваряне реактори (ако са повече, те вероятно не работят пълноценно, а са "назначени" и взимат заплата не за работа, а за "назначение") - тях първоначално ги очаква безработица. Ако са добри физици и специалисти, половината от тях вероятно твърде скоро ще намерят друга работа. За възрастните перспективата е само преквалификация (което съвсем не е лесно нещо) или социални помощи. Тъжна и мрачна перспектива. Но г-н Любо, ядрени електроцентрали не се строят и експлоатират само за да имат физиците работа. Днес ние не яздим коне само за да имат работа подковачите на коне. Ние се возим на автомобили, трамваи, влакове защото това е по-удобно и по-разумно. И никой от нас не прекарва безсънни нощи в кошмари за подковачите, загубили работата си и изчезнали като професия, за огнярите на парните влакове и кораби, за производителите на "лечебни" пиявици, за командирите на дирижабли, и за ... много други някога престижни, но вече изчезнали професии. Когато аз преди 30 години започнах в компютърния бранш, това бе най-перспективната професия. Днес тя далеч не е такава и аз не съм сигурен, че ще имам работа до пенсионирането ми. Това е неумолимия ход на живота. По отношение на рисковете за милионното населението на Северна България, аз не съм склонен да се допитвам до посоченото нищожно число личнозаинтересовани за работата си физици. Намеците (съгласете се "ни в клин, ни в ръкав") за "пиенето" на шведите говорят за неосведоменост. По средна консумация на алкохол, шведите, сравнени с наша милост българите, сигурно ще изглеждат въздържатели. За да си сверите часовника с цените, ще споделя, че с моята надница на инженер мога да закупя 8-10 бутилки престижни отлежали френски вина или до 15 бутилки добри български вина. Уважаеми г-н Любо, Това, което отличава нашата страна от някои други е, че по печалноизвестни причини тя е ограбена и бедна. Тя няма функционираща данъчна система и оттук няма и средства за една функционираща социална система, която да бъде опора за граждани, особено възрастни, които не по своя воля са загубили възможността да се препитават сами. Страната ни не умее да пести и все още прахосва нашите пари - вземете новите закони за помощи на "ветерани" от войните или за пенсиониране на военни на 45-годишна възраст, за изплащане на 12 заплати при пенсиониране на военни и прочие лудости. На държавния бюджет тегнат все още раздута бюрокрация и губещи предприятия. Спасението не е "да си пазим службите" с цената на всичко, включително и рискове за живота и здравето на милиони и за оставане на държавата ни в периферията на света. Спасението е в заздравяване на държавните финанси, в строго следене за разумното им изразходване за това и за тези, които действително имат нужда, и в самопомощ - пестене на "бели пари за черни дни". Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция