Уважаеми Toni, Ще ти кажа какво трябваше да направи Филип Димитров (и което той не направи). На първата седмица след встъпване в длъжност трябваше да препише правилата на Сотби за водене на търгове, да замени думичката Сотби с Агенция за приватизация, на втората седмица да й отдели една стаичка и едно бюро и да обяви на света кратко и ясно: ПРОДАВАМЕ ВСИЧКО БЕЗ УСЛОВИЯ. По същото време моментално да прекрати дотирането на икономиката от бюджета и да премахне всички регулации на цените. За това нещо не се е изисквало запознаване с икономиката, още повече че ако отиваш на избори ти ТРЯБВА да имаш вече изградена концепция за стъпките, които ще предприемеш в тази сфера. Въпросът за унищожаването на властта на комунистите е въпросът за собствеността. Това е първия и задължителен удар срещу системата. Ако го беше предприел Филип Димитров в първия месец незабавно след изборите, единствената алтернатива която им оставаше на комунистите щеше да бъде открит преврат и силово завземане на властта. Тогава открито щяха да се изправят срещу народа си и целия този цирк с т.нар. "преход" от следващите нямаше да го има. Вместо това Филип Димитрров тръгна да прави апаратни ходове. Да победиш апаратчици с тяхното най-силно оръжие? Това е все едно България да обяви морска блокада на Англия. Много съм сърдит на Филип Димитров, че пропусна да ги заколи още тогава. Имаше тази възможност и не лошите комунисти са му виновни (те са си такива по принцип), а неговото бездействие или наивност че може нещо да направи срещу огромния държавен бюрократичен апарат без да промени формата на собственост. Тъкмо защото Иван Костов беше министър в това правителство, с много голям скептицизъм гледах на перспективата преди две години да стане министър-председател. Когато всички въодушевено скачаха (включае май е скачал и твоя адаш Tony) аз никак не бях щастлив от факта че тъкмо Иван Костов ще води така наложителните промени. След две години негово управление мога да кажа че съм доволен от него и го подкрепям защото той наистина започна да сменя собствеността. Но забележи - доста мудничко, пак МВФ и СБ трябваше да го ръчкат за да се размърда. Но все пак го прави. Може би след това пропиляно време в момента не може и по друг начин, защото народа вече няма ресурс за шокова терапия. Но през 1992 хората можеха да понесат това което Филип Димитров не направи, а можеше и трябваше да направи. Още през първия си месец като министър-председател. поздрави П.П. За съжаление вече съм побелял.