Уважаеми г-н П.М., Прочетох разумните и дълбоко истинните Ви думи и Ви поднасям моите почитания за яснотата и прямотата в тях! Дано се прочетат и приемат от читателите - ако това не стане, бъдете убеден, че вината не е Ваша. Аз бих желал да добавя една може би вече забравена, но ... фатална за страната ни презумция. В началото на 90-те години в света имаше множество изтъкнати политици и икономисти, които отлично познаваха предимствата на демократичното политическо устройство и на пазарната икономика и недъзите на тоталитаризма и плановото стопанство (или по скоро безстопанственост). Нямаше само достоверни експерти, които с гаранция можеха да дадат рецептата как по най-добрия начин да се премине от тоталитаризъм и плановото стопанство към демокрация и пазарно стопанство. Чисто и просто никой не го бе правил и всички идеи бяха само емпирични и хипотетични - малко или повече рецепти на ясновидци. Впоследствие само един от ясновидците се оказа ясновиждащ. Името му е Йержи Балцерович, не икономичски професор от престижните западноевропейски или американски университети, а полски икономист. Днес той е мой фаворит за бъдеща Нобелова награда за икономика. Концепцията му за политиката и икономиката на прехода се казваше "шокова терапия". Презумцията тогава на желаещите у нас да запазят колкото се може по-дълго държавната икономика за за могат да я разграбят и оглозгат до кокъл бе: "Шоковата терапия" ще разсипе чудесната социалистическа икономика, нашите чудесни ТКЗС-та, нашите световноводещи предприятия; всички до един ще останем без работа, всички ще измрем незабавно. Не трябва така, трябва само плановата икономика да се прекръсти на пазарна икономика и наивните на Запад ще се убедят каква сила и революционност се крие в по-младата и предприемчива комунистическа генерация около г-н Луканов (мир на праха му). А г-н Балцерович твърдеше, че обикновеният човек има изумителната способност да издържа на изключителни натоварвания и несгоди ... но само за кратко време. В икономически смисъл всеки има своите малки резерви, спестявания ("бели пари за черни дни"). В психически смисъл човек има своята уравновесеност и кураж и е изключително издържлив за известен период от време. И друго, във всеки преходен период неизбежно настават неразбории, "мътна вода", които дават шанс на спекулативни и престъпни елементи да "преразпределят" чужди имущества и да натрупват "начален" капитал. Ако този преход обаче е кратък, тези елементи нямат достатъчно време да се окопитят и да се развихрят. Затова мъчителните, но неизбежнонеобходимите промени трябва да се направят бързо, колкото и първоначално да шокират обикновения човек. Ако бъдат проведени бързо, обикновеният човек няма да бъде "изразходван" и ще може да се оправи от първоначалния "шок" и не ще бъде принуден да бъден да живее години наред в постоянен шок, който ще го разсипе непоправимо икономически, физически и психически. Престъпността и "сенчестата икономика" няма да могат да избуят до застрашаващи обществото размери. Полша последва идеите на своя безценен финансов министър, хората се затрудниха около година и половина и днес Полша е една обикновена прилична капиталистическа държава (впрочем съвсем необикновена защото прирастът на нейния общ национален продукт вече гонина след година задминава всички европейски страни). Хората не емигрират от нея, а емигрантите се завръщат. България стана отново жертва на подставени от комунисти презумции-плашила и тези от тях, които бяха пропуснали да подсигурят поколенията си още преди 1989 г., го направиха след това за сметка на мнозинството от българския народ. Други, използвайки безкрайните неразбории на безкрайния непреходен преход, станаха обикновени престпници, пуснаха си дебели вратове, тероризираха необезпокоявани съгражданите си над една петилетка и едва през последните 1-2 години бяха принудени да си шият ризи с яки до ушите за да не им се виждат вратовете. А нещата можеха да бъдат по-различни и за нашата страна ... Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция П.М. написа: ------------------------------- Това е отговор до Зарето, но мисля, че няма да е зле да изчистим "по принцип" някои неяснотии в дискусията. I презумпция: влошаването на социалното положение на мнозинството българи е СЛЕДСТВИЕ от подриването на социалистическия модел... А гладът в Полша през 80-та? И той ли беше следствие от подриването на соцмодела? Каквото и да се говори, Лукановата зима не падна от небето, защото станахме демократични и се провалиха старите централизирани пътища за преразпределение на благата (демек прекъсна се отведнъж връзката производител-потребител). Лукановата зима беше логичен завършек на десет години икономически дивотии и безразборни кражби. Да си беше останал Тошо на власт, пак щеше да има купони (за режима на тока да не говорим, той ни мъчеше още от средата на 80-те). II презумпция: България е рискувала с откъсването си от опеката на СССР (Русия)... Не е вярно: ако СССР сами не бяха оттеглили опеката си над нас и другите източноевропейци, Тошо щеше да си умре генерален секретар....