Уважаеми г-н Пешо, Не мога да разбера точно какво имате предвид - но във всички случаи, с Ваше разрешение, в този форум сме се събрали не да мълчим съвместно, а да обменяме мисли. И свободните хора, за какъвто се смятам аз, сами (а не чрез изискване от страна на други) решават кога да говорят и кога да мълчат. От друга страна всички други участващи тук имат пълната свобода да приемат или да отхвърлят казаното (и едното и другото би звучало по-добре, ако е подкрепено с аргументи и факти). Единствено логичното обяснение на Вашия призив мога да намеря само в евентуално Ваше предположение, че съм заинтересуван да не се "изискват" повече помощи от държавните бюджети на западните страни, защото евентуално съм държавен служител в западна страна и така разчитам също на този бюджет за заплатата си. Дори и това предположение от Ваша страна да е вярно, това ни най-малко не отхвърля позицията, че е въпрос на морал и възпитание да се благодари за подаръците и да не се "изискват" подаръци. Без ни най-малко да съм задължен в един принципен дебат освен принципни аргументи да давам и "обяснения" от личния си живот на тези, които са склонни винаги да търсят под вола теле, ще спомена, че освен в Отечеството (по време, когато всички служби бяха държавни), никъде и никога не съм работил на държавна служба и не съм разчитал на заплатата ми от държавен бюджет. Заплатата си получавам от акционерно дружество, от нея плащам над 60% данък на шведския държавния бюджет, откъдето пряко, чрез ЕС, МВФ, Световната банка и други институции идват помощите за нуждаещи се страни. Самото акционерно дружество плаща стотици милиони долари данък от печалбата си на държавен бюджет, също източник на въпросните помощи и изплаща дивиденти на акционери, над които те също плащат данъци на държавен бюджет и този им данък е също източник на въпросните помощи. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция