Не мога да проумея дали сме такива и в частния ни живот! Когато някой приятел ни поднесе подарък, прикрито или явно да негодуваме, че подаръкът е недостатъчен и да изискваме още "подарък"! Някои изглежда въобще не се замислят, че тези подаръци не падат от небето, а са отработени от милиони обикновени хора по света. Тези хора с данъците си (които у нас изглежда не са първа грижа нито за плащане, нито за събиране) създават бюджетните средства на държавите си, и оттук чрез вноските на държавите пълнят фондовете на ЕС, на МВФ, на Световната банка. Тези пари можеха да отидат за нуждаещи се възрастни, учащи се, безработни, социално слаби в собствените страни, за изплащане на дълговете на собствените страни, за повишаване на стандарта в собствените страни. Но хората имат солидарност с тези, които са в по-трудно положение от тях и отстъпват плодовете на своя труд на такива, като нас. И какво получават като морално възмездие - ръмжене "Малко е, още!", вместо човешка благодарност. Колко ли пъти се писа и тук, и другаде, че сме били пострадали страшно от войната в Югославия и че трябвало да бъдем "обезщетени", защото сме направили, това, което сме смятали за правилно! И колко ли това е преувеличено и пропагандно! Това, с което днес тази война можеше да ни засегне, е почти единствено удължения път до европейските част пазари. Но дали това действително ни засяга? Да не би нашите стоки да заливаха Европа преди войната, та сега да се чудим как да ги доставим там? Или износът ни си беше нищожен преди войната и си остава нищожен и след нея? А вносните стоки у нас не са ли предимно от съседни страни на Балканите, като Турция и Гърция или Израел, които действително имат транспортни проблеми до Централна Европа и затова са принудени да се борят за пазара у нас с всички изгоди за нас от тези техни трудности? Ако има една разумна и почтена насока за нашето внимание и енергия, това според мен не е да продължаваме да гледаме приятелите и гостите ни в ръцете, а да си отваряме очите как парите, отработени от други, се използват у нас. Иван Иванов, Упсала, Швеция