Тони ме изпревари, но истината е, че тези "6 млрд. долара" не са просто за България, те са за България и Румъния, и най-вероятното разпределение е 1:2, и то в оптимистичен вариант. Има и друго, не трябва да забравяме, че принципите на финансиране от страна на европейските структурни фондове и по европейските програми е доста сложно, тук най-вероятно става дума за достъп до средства, които могат да бъдат усвоени. Освен това е практика те за покриват част от разходите, обикновено до 50%. В Полша преди две години рязаха глави заради 30% неусвоени по фамозната PHARE средства, същата година у нас не можахме да усвоим и половината, но, ако трябва да бъдем честни, това беше веднага след времето на Жан, когато във Външно се радваха да ни дойде на гости дори треторазреден експерт, дотолкова никой не искаше да чуе за нас, т.е. не ни вярваха и за пет пари. Това съм го видял, не ме убеждавайти, който иска - да провери външнополитическият обмен особено през 1996 г. Проблем е че нашата администрация не е много в европейския коловоз, трудно се справя с европейския тертип работа и финансиране. Но е истина, че трябва веднъж завинаги да приключим с глупостите за "добрия народ" и "лошите управляващи". Както е казано в книгата на пророк Еремия - "Каквато майката, такава и дъщерята". Изобщо никой не може да ме убеди, че нашият народ е адекватен на европейските модели на живот и мислене. Със сигурност организираните казионни административни структури са с обиколки напред, макар и насила станали такива. Доста зад тях са гражданските организации. Към Съвета на Европа има десетки форуми, които са интегрирали нерпавителствените организации, особено международните им централи. България, т.е. правителството и всичките му структури, е член от 1992 г. И знаете ли колко граждански организации от България членуват в европейските си "чадъровидни структури". Единици, дами и господа съдебни заседатели. И ледът хич не се пропуква. Така че правителството и изобщо омразните ни казионни структури дърпат напред, към закономерните исторически реалии нацията, а не обратно. Звучи крайно, но и аз се опитах да го оборя и не успях. Другият проблем за достъпа до тези средства е неадекватността на голяма част от стопанските ни субекти. Тъжна работа, огромно фиаско обикновено са основните кредитни линии. Верно, доларът беше нестабилен, банките също, но от 2 години ако не друго, поне това е горе-долу предвидимо. И почти нищо. Да не се оправдаваме само с това, че някой ни е стиснал за гушата. Обяснението не е оправдание. Не всички предложения за помощ за бизнеса ни отвън, особено от официалните ЕС-институции, са били неизгодни. И рядко някой има куража да работи по европейски тертип. Знам, тук веднага мога да бъда репликиран именно от онези, при които нещата са наред. Е, не тях визирам досега. Но толкова сива икономика, особено що се отнася до пазара на труда, здраве му кажи. То работата с данъците влиза в затворен кръг, просто трябва да уточним нивата, при които гражданинът ще повярва, че му е по-изгодно да плаща, отколкото да не плаща и да се притеснява. Писна ми да гледам умни млади и добре облечени хора, които се разписват на минимална работна заплата. Ами, не е такава работата. Нито един европейски експерт не ми е вярвал, че сме толкова бедни, колкото съм го убеждавал. Мислят ни за разбойници. И като казвам "ни" изобщо нямам предвид определена прослойка.