Осбилен човек изглеждаш, харно буташ писалката (или буквените клавиши), но нещо изказването ти на тема "парадокса" е, такова, парадоксално, за твоите възможности, в неяснотата си.
Че има лъжене и мажене във всяка обществена система - има! Защото изглежда си университетски човек, да погледнем твоите колеги в САЩ. Примерно, едно време САЩ университетите бяха тъпкани с иранци. Къде ли не ги лансираха! Никаква политика, бе; чисто и просто професурата признаваше хладнокръвно, че най-великите умове бяха иранците! Резнаха се отношенията с Иран - и хайде-е! Големи тъпунгели били иранците. Изиграли ни, значи! Световните мозъци станаха иракчаните. Къде ли не ги лансираха! Никаква политика, бе; чисто и просто се оказа, че иракчаните бяха най-великите умове! Резнаха се отношенията с Ирак - и хайде-е! Големи тъпунгели били иракчаните. Изиграли ни, значи! И това под дебелите сенки на академичната свобода...
Номерът не е кой лъже повече или по-малко, а кой по-умно пипа. Значително по-лесно се лъже - и по-търпими са хората на лъжите - ако първо подсигуриш едно сносно ниво на живот. Хора, що-годе доволни от живота си, не ги гони пъклената нужда да се сравняват с другите и да се интересуват какво става по света. Значи, задоволен народ по-лесно бива лъган. И системата работи по-гладко - и за лъжещите, и за затварящите си очите.
А за демокрацията и прочие - принципите ги знам. Учил съм ги. Доста. Обаче населението, в ежедневието си, подлежи не на демокрация, а на закони и разпоредби и шъшкънлъци, писани и налагани от номенклатура и бюрократи. Далече отвъд тези номенклатури и бюрократи стои демокрацията - обаче и тя е "тълкувана" от хора, представляващи 600 000 американци парчето. Демокрация ли е това? Нека сведем тази демокрация до българския национален мащаб, че да можем по-лесно да прозрем отговора. Ще бъде ли демокрация в България, ако Народното Събрание има... 15 Народни Представители? Кое е по-лесно: да "строиш в линия" сто - двеста Народни Представители, даже ако са едно-партийни, или 15, пък колкото ще да са "разноцветни"?
В крайна сметка, системата е по-добра, в днешен жаргон "по-демократична", където хората живеят по-добре, и не им пука кой какви лъжи ръси. Не че лъжите ги няма, и не че хората са овце и не забелязват прелитащите лъжи. Примерно, в моя случай аз, за сега, предпочитам да слушам лъжите в САЩ.
|