Уважаеми г-н Tony, Аз възприех текста на цялата Ваша въвеждаща дописка като буквален цитат от посоченото от Вас място (http://www.nationalradio.bg/Bulgarian/horizont.htm), а не като Ваша оценка (включително и определението "едва"). Сега разбирам, че тя не е цитат, а преразказ и Ваше мнение. За съжаление аз не мога да направя принципна разлика между положението у нас през 1997 г. и положението днес в Югославия. И в двата случая правителства доведоха страните си до катастрофи. И в двата случая имаше и има основание за протести с цел правителствена промяна. И в двата случая имаше и има възможност тези протести да дадат резултат или да ускорят процесите (у нас те дадоха резултат). Не виждам смисъл от изчисления за размера на банковите грабежи, които са ми пределно добре известни ( още в момента, в който разбрах, че у нас няма закон, криминализиращ предумишлени фалити и когато новосъздадените банки започнаха да предлагат няколкостотин процента влогова лихва за да съберат парите на доверчивите хора, посъветвах близките ми и всички познати да си изтеглят парите от такива банки). Това, което ме озадачава, е Вашата преоценка за Вашето участие в събитията през 1997 г. и ще си позволя няколко разсъждения (надявам се, че читателите ще ме извинят за известно отклонение от темата). Ако аз съм в положението на човек, допринесъл с участие в демонстрации за промяната у нас, аз бих променил позицията си само ако две неща впоследствие се окажат истина: 1. Управлението, срещу което съм демонстрирал, в противоречие на моя заблуда е било добро. 2. Управлението, което съм допринесъл да замени управлението, срещу което съм демонстрирал, се окаже категорично по-лошо от смененото. Във всички други случаи аз не бих съжалявал за своя принос. Неудовлетворение от днешното управление, не може според мен със задна дата да направи управлението на предишното правителство добро. Уважаеми г-н Tony, Аз още по време на така наречената "кръгла маса" в началото на 1990 г. се убедих и се подготвих душевно, че у нас предстои един дълъг и мъчителен преход, в който една от най-фаталните трудности ще бъде отсъствието на политици въобще у нас, да не говорим за достатъчно способни, опитни и почтени политици. Българският политически живот бе прекъснат изкуствено и насилствено за 50 години, всички натрупани що годе прилични политически норми и правила след Освобождението бяха елиминирани заедно с живите им носители им за няколко години касапница. Днес политическите норми мъчително се създават отново с изходен "материал" от безнравствеността на тоталитарното време, която опорочи всички ни. Още дълго време няма да имаме перфектни политици. Затова за мен най разумното е да подкрепям тези от тях, които правят най-малка злина и най-много добро, като не им премълчавам злините. Друга по-добра алтернатива за съжаление няма. Няма пряки пътеки. Нещата неумолимо изискват своето време. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция