Може би за пръв път ще прозвуча песимистично. Въпреки, че доката четях горната статия ми стана доста смешно. Някои от безмислиците и бойките фрази могат спокойно да фигурират в Гинес на тъпотиите или да захранват скечовете на комици и имитатори. Журналистите, предполагам, смятат, че са си свършили прилежно работата, щом като водещи вестници вземат статията като тема на броя. Действително голям труд са положили, но полезно ли е това. На мен, самата, накрая ми стана горчиво. Не знам дали има страна и преса, където с такава злощастна лекота и такива мащаби да се подхвърлят обидни прякори, където се смята за съвсем нормално да се наранява достоинството, да се унижава човека, политика. Изглежда няма прошка, дебнат се /по стар навик/най-малкото отклонение, най-невинната думичка в плюс, океаните даже не са пречка и "непогрешимите" лансират прякорните атаки със сарказъма на разглезени тиинейджъри. Някои си мислят, че това е хумор. Не това е чиста злобарщина и тя никъде не е приемлива. Да кажем, че във фолклора и и литературата може да се приеме, но в ежедневието, пресата, в парламентарните отношения, когато тона се дава от депутати и журналисти става непоносимо, нецивилизовано, отравящо . А те са тези, които трябва да успокояват атмосферата. А после се питаме, защо бягат младите.