Защо прокуратурата проверява предателите на синята идея? Сензационният партиен инструктаж на Надето Михайлова в Ловеч шокира дори и неговият поръчител. Водачът хукна презглава към града на Кольо Фичето да замазва уникалния предизборен гаф на своята фаворитка. Не е ясно какво ще постигне там, но още отсега може да кажем, че мисията му е трудна, ако не и невъзможна Първо, невъзможно е да се заличат скандалните указания на външната министърка към местните сини функционери, тъй като и ниските инструктирани чинове, и високата инструктираща ги ръководителка досега не са отрекли достоверността на изнесеното в пресата. Откровенията на Надето по адрес на испанския посланик пък вече са записани в аналите на световната дипломатическа история. Второ, няма как да се пренесе вината от болната глава на здравата, т.е. да се измести дискусията от съдържанието на разговора към начина на неговото записване и появяване в медиите. Пълна глупост и губене на време е да се плашат журналистите с чл. 145а от НК. Всеки гражданин и в частност журналист има право да запише думите на политик, участващ в митинг или събрание, с цел д разнесе до повече хора, например, неговите послания. В Ловеч точно това е било - партийно събрание на Надето Михайлова с нейни съпартийци. Разговорът им, за съжаление, не е държавна тайна, както се опитаха да го представят от “Раковски” 134. Най-много да е партийна тайна. Ето защо светкавичната намеса на прокуратурата в случая е само доказателство, че в момента ни управлява отново партия-държава. По времето на Живков, ако някой изменеше на Партията, това вече бе държавно престъпление и с него се заемаше прокуратурата, и съдебната власт. Нещо, което Васил Гоцев, като дясна ръка на Ярослав Радев тогава, прекрасно знае. Според всички специалисти няма съмнение, че записът на Михайлова е направен и изнесен от участник в партийната спявка. Т.е. от предател в СДС. Това прави действията на прокуратура абсолютно нелепи. Защото излиза, че щом сега прави проверки на предателите на синята идея, значи и през 1996-а трябваше да подведе под отговорност Камов, Боков и Поптодорова, които предадоха червената идея и свалиха съпъртиеца си Виденов. Каква е разликата? Само партиите са различни. Още по-странен е коментарът на вътрешния министър Бонев, че в Ловеч е използвано специално разузнавателно средство - магнетофон, понеже разговорът бил записан без съгласието на участниците. Той звучи направо като виц. Доколкото в България магнетофони имат не по-малко от 7-8 милиона души, излиза, че 7-8 милиона българи са специални разузнавателни агенти...Бонев би трябвало да знае все пак, че чл. 145а е предназначен да регламентира дейността на МВР, разузнаването, съда и прокуратурата в тази област, а не на журналистите. Всъщност обществеността не бива да се удивлява толкова на “ловешкия случай”. Той е закономерен. От една година “Монитор” предупреждава за подобно развитие на нещата у нас: “Ще трябват виновници и прокуратурата ще бъде подложена на политически натиск да посочи изкупителни жертви”, писахме на 29 I. т.г. ”СДС под названието партия се изроди в чист властови апарат, който извън властта е обречен да се разпилее. Но докато е на власт, ще я стиска с всички средства, такава е вътрешната му логика”, отбелязахме на 4 II. Затова сега разпитват, обискират и сплашват ловешките журналисти, а чрез тях и останалите в държавата. Други начини за оцеляване режимът на Водача вече няма. С тях може и да спечели изборите. Но това ще бъде деморализирана, пирова победа. Победа, която изисква журналистите да бъдат хранени и пазарувани, както научихме от одиозния партиен инструктаж на др. Михайлова. Сега предстои да видим кои от тях ще възприемат това като висока чест и кои - като тежка обида.