Дай да приключим с тоя въпрос за Източен Тимор. Признавам си, не бях запознат с подробностите около казуса, затова не съм вземал конкретно отношение. Всъщност, нещата там наистина са много по-различни от тези в Косово. По-удачното сравнение би било с Ирак и Кувейт. Ето каква е истината: А/Фактология: East Timor and the small enclave of Oecusse on the north coast of the island of Timor were poor and neglected corners of Portugal's overseas empire when officers of Portugal's Armed Forces Movement, led by General Antуnio de Spнnola, seized power in Lisbon in April 1974. Convinced that his country's continued occupation of overseas territories, especially in Africa, was excessively costly and ultimately futile, Spнnola initiated a hasty "decolonization" process. In Portuguese Timor, local political groups responded: the Timor Democratic Union (UDT) favored a continued association with Lisbon, the Revolutionary Front for an Independent East Timor (Fretilin--see Glossary), demanded full independence, and the Popular Democratic Association of Timor (Apodeti) favored integration with Indonesia. Although Indonesia's minister of foreign affairs, Adam Malik, assured Portugal's foreign minister on his visit to Jakarta that Indonesia would adhere to the principle of self-determination for all peoples, attitudes had apparently changed by the summer of 1974. Fretilin's leftist rhetoric was disquieting, and Jakarta began actively supporting Fretilin's opponent, Apodeti. Fears grew that an independent East Timor under Fretilin could become a beachhead for communist subversion. At a meeting between Suharto and Australian prime minister Gough Whitlam in September 1974, the latter acknowledged that it might be best for East Timor to join Indonesia but that the Australian public would not stand for the use of force. This acknowledgment seemed to open the way for a more forward policy. External factors relating to the communist subversion theme were the conquest of South Vietnam by communist North Vietnam in May 1975 and the possibility of a Chinese takeover of the Portuguese colony of Macao. Fretilin had become the dominant political force inside East Timor by mid-1975, and its troops seized the bulk of the colonial armory as the Portuguese hastened to disengage themselves from the territory. An abortive coup d'йtat by UDT supporters on August 10, 1975, led to a civil war between Fretilin and an anticommunist coalition of UDT and Apodeti. Fretilin occupied most of the territory by September, causing Jakarta to give the UDT and Apodeti clandestine military support. On November 25, 1975, Fretilin proclaimed the Democratic Republic of East Timor. Jakarta responded immediately. On December 7, Indonesian "volunteer" forces landed at Dili, the capital, and Baukau. By April 1976, there were an estimated 30,000 to 35,000 Indonesian troops in the territory. On July 15, 1976, East Timor was made Indonesia's twenty-seventh province: Timor Timur. http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+id0039) С други думи, Индонезия окупира Източен Тимор под знамето на антикомунизма. 2/Правна страна Правото на самоопределение на Източен Тимор е прогласено в редица резолюции както на Съвета за сигурност на ООН, така и на Генералната Асамблея. Окупацията на територята от Индонезия е призната за незаконна и е отправно искане за незабавно изтегляне (рез.385/1975г.) Ако някой се интересува от подробности - http://www.un.org/peace/etimor/etimor.htm Тук няма да цитирам документи, защото са в .pdf формат. 3/Обобщение Всичко това иде да покаже, че става дума за агресия по смисъла на международното право, осъдена от ООН и впоследствие възстановяване на правото. Въпросът е, че евентуална интервенция срещу Индонезия би била точно толкова в съответствие с международното право, както тази срещу Ирак. Което изобщо не е налице в слуая с Югославия. Само че интервенция (дори и намек за интервенция) нямаше през всичките години след края на Студената война независимо от прецедента "Кувейт", а това наистина струваше живота на хиляди жители на Източен Тимор. В интерес на истината, страните, направили усилие в тази посока са Нидерландия, Дания и Канада, които през 1991г. спират помощта си за Джакарта по повод терора над населението на Източен Тимор. Но това не пречи в същото време Япония и Азиатската банка за развитие да продължават помощта.