Като ти чета забележката - чудя се дали аз съм този с евтиното черногледство. Във всеки случай, моето е резултат на доста скъп опит. Та даже да е евтино - за сега работи. Много по-добре от скъп оптимизъм върху евтин опит. А за американската психология - евала ти правим! Но - нали знаеш - нещата не винаги са така прости. От една страна е българската поговорка, че всеки може да каже истината, но не всеки може да понесе последствията. От другата е американската, че щом стреляш значи можеш да понасяш отката. Да не продължавам с циганската мъдрост, че не съм правен в дупе. Та не се грижи за нашите деца! Хич. Критика от външен човек е подривна идея. Критика от вътрешен е загриженост. Също както е в България. А в училище съпругата турна критика, че нямат физкултура и не се грижат за физическото състояние на децата. Издоброволства се за инструкторка. За без пари. Писаха й благодарности в училищния стен-вестник... То знаеш, ПМ, и в критикуването има култура... Примерно. Що се отнася до мизерстващите калифорнийчета - децата са гледали снимки от времето. В университетската книжарница (защото говориш за лъжене и измами там) си купих книгата "Брате, можеш ли да отделиш милион?" "Brother, Can You Spare a Million?"; фото-документален очерк за Депресията. Има го и полковник Дъглас МакАртур пред танк, преди мачкането на палатковия лагер на демонстриращите във Вашингтон, има ги и разни мафиоти, има го и Делано Рузвелт. И има снимки на семейства (в Калифорния), седнали на прага на курник, сиреч дома си... И надписите по калифорнийската граница, барабар с добре-облечени местни дами и висши обществени елементи, гонещи сганта от Оклахома и другите щати... Няма перфектна страна. Но поне в САЩ националните позори по-могат да бъдат разглеждани като такива. От което някой някъде си вади поука. И заради което обществото може да върви на пред - а не да се джавка за десетки поколения кой е бил ранчерото с булдозера върху портокалите, и коя е била беззъбата от скорбут майка с умиращо дете. Та по-леко с личните окачествявания и съвети. Щом стрелям - понасям отката. Или мога да понеса последствията. Говоря не за твоите бележки, а за нашите батковци в юнашките застъпващи се структури. Да ти кажа честно, като ги сравнявам с други батковци - нашите ми се струват къде по-симпатични и... как да го кажа... по-мои.