Този аргумент за върховенството на човешките права не издържа поне по две причини: А/В конкуренция с нормите за суверенитета; Международното публично право се крепи на идеята за суверенитета. Това е аксиоматично и обсъждането му води неизбежно до дълъг безплоден спор с философски или етически аргументи.Другият подход е да се признае тази аксиома като емпирично потвърдена - аз се придържам към него. Идеята е, че не може да се допуска субординация в областта на междудържавните отношения и най-важното - не може да се допуска решаване на вътрешни проблеми "отвън". Най-малкото поради това(вече в плоскостта на човешките права), че гражданинът на държава извън т.нар. "евроатлантическа общност" следва да се подчинява на власт, във формирането на която не е участвал. И отделно -поради грамадния риск от навлизане не целия "неатлантически" свят в непрекъснати "локални" войни. Б/Поради вътрешната конкуренция на самите норми за човешките права; Тук аргументът е с оглед реалните събития, които протекоха и протичат. Най-общо казано, излиза, че някои индивиди получават защита на своите човешки права чрез брутално погазване правата на други индивиди, също толкова невинни. Или ако трябва да сме по-конкретни - на мен лично ми звучи цинично становището "нека страдат и мрат сърбите - да не бяха избирали Милошевич" - кое тогава различава подхода на НАТО с този на Аркан, да речем, който би казал "всички шиптъри са виновни, щом съществува АОК". С една дума, ако има принцип, той следва да се довежда до край и да се спазва стриктно.Другото е лицемерие, скриващо зад красиви фрази действителните подбуди.