Прочетох внимателно частта за външната политика. Това занимание остави тягостни впечатления у мен. Имам чувството, че този, който е писал тази част е объркал местоположението на България с това на Люксембург. Философската основа на външната политика, така както е формулирана в Програмата, е напълно неприемлива за мен. The foreign policy and the national security policy are closely connected with the domestic policy, with the model of the reform; Вече доста време се опитвам да докажа, че по-погрешна формула трудно може да се намери. Вътрешната ни политика трябва да е принципна и последователна; ориентирана към демокрация и пазарна икономика. Външната трябва да е опортюнистична, ориентирана единствено към националната сигурност. Не трябва да предпоставяме кои са ни приятели и кои врагове. При изграждането на отношенията си с една държава не трябва да се ръководим от нейното вътрешно устройство. За "цивилизационната идентичност" вече писах също доста. Тя е вътрешнополитически, а не външнополитически процес и въобще няма място при формулиране целите на външната политика. Главните цели - приемане в НАТО и ЕС - са безспорни. Development, with the expert assistance of the NATO and EU member countries, of regional programs for fight against organized crime and international terrorism; Тази клауза звучи антиалбански и затова предлагам да се премахне. Няма да си разваляме отношенията с любимците на Запада, я.