Не става въпрос за възстановяване на времената на СИВ. Доколкото знам, за нашите стоки се прилагат мита по по-високи тарифи - като за "развити" страни, докато други страни плащат по-малко. Ако това не беше проблем защо наскоро нашето правителство вдигна толкова шум, че са успели да се договорят за понижаване на митн. ставки? Е, после се оказа, че намалението не се отнася за цигарите и др. важни стоки. Ясно е, че руснаците предпочитат твърдо гориво, но ако в Русия няма търсене за наши вина, защо тогава нашите производители и търговци (това съм го чел в нашата преса) изнасят през Молдова за да заобиколят по-високите мита? Що се отнася до търговията с Русия изобщо: Вярно е, че пазарът е труден (винаги съм на тръни дали ще успея да си прибера парите), вярно е и това, че в момента платежоспособното търсене е свито поради кризата, но не трябва да забравяме, че това е потенциален го-о-о-лям пазар. Ако приемем, че в някакво предвидимо бъдеще нашето селско стопанство успее да се съвземе от пораженията на ликвидационните съвети и започне да произвежда достатъчно продукция на конкурентни цени, къде според вас ще са по-големи шансовете да си продадем продукцията - в Русия или в страните от ЕС? Ами нали френски, испански и други фермери ще почнат да блокират пътищата и да изсипват българска продукция! Туристическия пазар също никак не е за пренебрегване, въпреки сегашния катастрофален срив. Ако ние успеем да реализираме една умна политика като си обновим базата и предложим конкурентни цени (сега не са) съвсем спокойно можем да разчитаме на средната класа. А искаме или не, обвързването е доста голямо като се има предвид откъде идва основната част от енергийните ни източници и къде отива отработеното гориво от АЕЦ. П.П. Искам също да добавя, че митническата политика е колкото икономическа, толкова и политическа. Казвам го, защото по-горе видях, че разглеждате въпроса само като икономически.