П.М., знаеш отлично, че сърбите вообще нямаха шанс и възможност да преговарят. Това си беше чист диктат, но не това е същественното. Напълно прв си, че този същият сега реализираният договор можеше да се подпише и в Рамбуе. Но спомни си от какво позиция действаше НАТО, високомерни, арогантни за ООН и не искаха да чуят, даже съюзниците им по НАТО не са били за много информирани, сложиха на една маса държавни представители и бивши наркотрафиканти и терористи, та макар и в момента да имаха една благородна фукция. Даже не ги сложиха на една маса а ги държаха в различни помещения и не им дадоха възможност нито веднъж да преговарят директно въпреки, че сърбите искаха това. Зщо беше целият този цирк? И най важното защо НАТО постави съвсем умишлено тези очевидно неизпълними условия? Можеш ли да обясниш този според мен най важен момент УБЕДИТЕЛНО? Не твърдя, че сърбите биха се хвърлили с радостни възгласи на облекчение и ликуващи от щастие да подписват и с двете ръце, но първата непреодолима грешка обричаща на неуспех беше направена от НАТО и не случайно. Търсише се безусловна капитулация на сърбия де-факто. И вообще не става въпрос за емоции илюбов към албанците или омраза към сърбите. Напротив, емоционално нещата стоят съвсем обратно, само че в политиката емоциите нямат място. Не твърдя, че НАТО искаха непременно да бомбардират, не, НАТО в никъкъв случай не са кръвожадни садисти, но НАТО не са и ангели, бомбардировките бяха само една опция, търсеше се блестяща победа без или със малко бомбардировки за да се проведе блестящо легитимирането на НАТО в новите му функции на миротворец по USA образец за 50годишнината. В противе случай сърбите трябва да се ръководили от кучешката логика: аз няма да се съглася защото те после ще ме бомбардират Разбира се далеч не само това са всички цели, но това е друга тема. Както и да е НАТО не постигна стратегическите си истинските си цели. Постигнаха само офицялно обявената цел с доста спорен хуманитарен характер, затова и сега са бесни и търсят начин да изпълнят плана си докрай. В този смисъл, въпреки, че няма повече бомби, дай боже да няма, борбата продължава. Сега се включват всевъзможни политически и почти криминални методи като възнеграждения за главата на Милошевич и т.н. Но аз се питам, добре приемаме, че Милошевич си отиде по някъкъв начин все едно как, наследникаму много вероятно ще бъде някой който за в момента ще бъде чист, но ще води все същата независима от НАТО политика и тогава какво? Как ще процедират USA? С поздрави