Уважаеми г-н Hinky, За да мога да отговоря на Вашата тема първо трябва да се дистанцирам от заглавието, в което Вие вмъквате внушение, че прецедентът в Косово е "опасен". Ваше право Вие да го считате за опасен, а мое право е да го считам за опасен само за тоталитарни подтиснически режими. Моята надежда е, че подобни действия няма да останат прецедент, а в бъдеще ще бъдат неизбежно последствие, когато един режим се нахвърли над свои невинни беззащитни граждани. Моите предпочитания, както съм посочвал тук и преди, е такива принудителни действия да са под егидата на една универсална световна организация като например ООН (за целта ООН трябва да промени устава си и да допусне военна намеса на организацията не само в междудържавни конфликти, но и във вътрешнодържавни такива, когато гарантирани човешки права се нарушават грубо и масово). С тази уговорка за според мен несъществуващата "опастност" за прилични държави (радвам се, че диктаторите в неприличните разбраха какво може да им се случи и вероятно никога няма да имат предишния кураж да се "отпускат") ще отговоря на изказаните от Вас конкретни "страхове". "ВСЯКО МАЛЦИНСТВО ЩЕ МОЖЕ ДА НАДИГА БЕЗНАКАЗАНО ГЛАВА" - нищо по-естествено от това, господине - както Вие можете да надигате безнаказано глава и дори да си я носите винаги вдигната, така и всеки друг жител на тази вселена или група жители може да го прави. Ако Вие се смятате за по-ценен от който и да е друг жител на тази вселена, трябва да знаете категорично и ясно, че сте единственият с това мнение - останалите жители на вселената или смятат като Вас, че те са най-ценните в нея или имат по-просветеното мнение, че всички хора са равноценни. В този смисъл с Ваше позволение ще Ви напомня, че принадлежността към мнозинство или малцинство някъде си по света не прави никого по ценен или малоценен. "ДА СЪЗДАВА РАЗМИРИЦИ" - ако според Вас "размирици" са действия в защита на гарантирани човешки права, това както е Ваше право, така е и право на всеки друг жител на тази вселена и разбира се без абсолютно никакво значение дали той принадлежи на мнозинство или малцинство. Ако естеството и размерите на отнемане на права и издевателства са такива, че единственото останало резултатно средство е контранасилието срещу властващите, то е напълно легитимно и неизбежно, независимо дали законите на подтискащите го забраняват. "ДА ОТЦЕПВА ЧУЖДА ЗЕМЯ ОТ ЗАКОННИТЕ Й ГОСПОДАРИ" - господине, първо "законни" вечни "господари" на "земя" няма - и аз и Вие и който и да е сме само временни гости на тази земя. В рамките на една цивилизована демократична държава са приети два приоритета за права над територията на държавата. Първият и най-високият е приоритетът на правата на местните жители над дадена административна или географска част от държавата, в която те живеят. Вторият и по-ниският е приоритетът на правата на всичките граждани на цялата държава над всяка част от територията на държавата. От това съотношение на приоритетите произлиза и местното (например общинското) самоуправление в демократичните страни, при което на централната власт е отнето правото да решава местни въпроси и това е предоставено на местните жители чрез избрани от тях представители. Така, че ако въобще можем да говорим за "законни господари" на части от територията на дадена държава, това са хората, които живеят постоянно в тази част на държавата и тя е техен дом. Ако по каквито и да са причини се стигне дотам, че населяващите дадена област граждани смятат, че не могат или не желаят те и населяваната от тях териториална част да останат в рамките на дадена държава, Уставът на ООН предвижда отдавна процедура да обявяване на независимост и критерии за нейното осъществяване (референдум, "де факто" контрол над територията и т. н.). По силата на тези разпоредби и критерии на Устава на ООН множество държави, в миналото част от територията на друга държава, обявиха своята независимост, тя бе призната от ООН и те бяха приети за членове на ООН - Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Чехия, Словакия и всички страни, съставляващи преди СССР държави. С други думи вечни държави и вечни територии няма. Що се касае до две от възможните причини за обявяване на автономия или независимост - етническата и религиозната, нещата са прости - там където етническите и религиозните права на малцинствата се съблюдават нямаме центробежни сили, там където не се съблюдават ги имаме и рано или късно автономия и независимост са неизбежни. И в това с Ваше разрешение няма нищо неестествено и "опасно", а само и само закономерно. Така че "прецедентът" на Косово според мен е само в едно - той посочи на обикновените хора и на властващите в многоетническите и многорелигиозните държави (т. е. всички държави в света, защото "чисти" хомогенни държави отдавна не съществуват), че единствената алтернатива за съществуването на тези държави е равноправието на всички граждани и съблюдаването на техните човешки права, включително и тези на малцинствата в тях. Иначе то може да им бъде наложено в крайна сметка и чрез военни средства, и чрез поставянето им "под попечителство". И аз съм безкрайно задоволен от това и се надявам това да стане основата на "новия световен ред", при който властниците в дадена държава не ще могат безнаказано и произволно да разполагат с живота и правата на гражданите на тази държава. И смятам, че ако такъв действащ ред бъде установен, не само аз, а и всички обикновени хора в света би трябвало да се чувстват по-сигурни. Ако това бе сторено например преди 70-80 години, в българска перспектива "етническото прочистване" на Беломорска Тракия и Македония щеше да бъде спряно, избиванията в България, започнали през 1944 г. и продължили в лагерите в Белене и Ловеч щяха да бъдат спряни, "възродителният процес" щеше да бъде спрян. Или въобще нямаше да започват, защото на желаещите ги щеше да е ясно какво ги очаква. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция