Не приемам дупликата ти. Чисто формално - спонтанността предполага, че нещо се е случило изведнаж и се е развило бързо, да не кажа скоротечно. Вярно е, че българската икономика е в криза някъде от около 1985 г. насам. Но социалистическата си, по твоята формулировка, Родина я направихме с общи усилия джунгла за десетината последни години, т.е. народът не е оставил нищо ей тъй, спонтанно, изведнаж. По същество - не, поколението на моите дядовци и баби, това на баща ми и майка ми, пък и моето собствено, не са работили за тоя дето духа. Трудът на тия поколения ръфаме ние 10 години подред. Благодарение на плодовете на този труд все още ни има. Какво по-голямо удовлетворение да си осигурил с труда си децата си, па макар били те и неразумни. Само дето нищо не добавихме в тези последни години. И България полека лека се свършва. Ще ли тези след нас имат с какво да ни споменат, освен с проклятие за затритата Родина?