Сърбите вече бяха приели най-същественото - автономията на Косово. Оставаше един спорен въпрос - за международното присъствие в Косово. В един момент в Рамбуйе Милошевич беше се съгласил и на военно присъствие, но под егидата на ООН. Тогава вече НАТО се запъна и искаше само и единствено негови войски да влязат не само в Косово, но да окупират и цяла Югославия. Ако някой не ми вярва - да погледне приложение Б от споразумението в Рамбуйе. Това ирационално изискване на НАТО провали мирните преговори. Казвам, че изискването е ирационално, защото прилагането на споразумението можеше да се осигури и под егидата на ООН. Албанците щяха да имат своята автономия, сърбите щяха да запазят суверенитета си над Косово. Защо НАТО реши да форсира по този необясним начин нещата ще си истане загадка докато някой ден излязат спомените на политиците, участвали в събитията.