Уважами г-н Зарето, Не намирам тона Ви нито за мрачен, нито за остър, а чисто и просто за реалистичен. И моето мнение е, че държавата ни е разсипана. Аз за себе си съм убеден, че тази разруха бе едно дълго дело, започнало с "реформите" и "национализациите" със съветската окупация през 1944 г. Твърде дълго време живяхме с една измама, тя разсипа и морала ни и икономиката ни. Възстановяването им е дълъг процес, в него няма "преки пътеки" - има само малко по-къси и ненужно дълги. Когато например Полша реши по идеите на своя (днес можем да го наречем гениален) министър на финансите Йежи Балцерович да приложи неговата "шокова терапия", ние т. е. г-н Луканов и партията му, ни представяха тази програма като плашило. А тя се оказа правилна - отделният човек човек и държавата могат да издържат големи натоварвания - и финансови и психологически, но за кратко време. Ако времето на един преход, "мътната вода", е кратко, разбойниците нямат възможност да се ориентират и да се научат как да грабят. Това бе една по-кратка пътека, днес Полша е една възстановена прилична държава. А ние се поддадохме за кой ли път на комунистически манипулации и закой ли път платихме. Г-н Зарето, професионализмът е отлично човешко качество, но ... за да има смисъл от него дадената професия трябва да е необходима на потребителите и те да са готови да платят за професионалната услуга или изработена стока. Навремето имаше една изключително важна, ценена и доходоносна професия - подковач на коне. Но конете изчезнаха като основно транспортно средство и ... професията изчезна. В момента изчезва една друга професия - производството на тютюн - статистиката показва, че платежоспособната развита част на света свършва с пушенето. Единственият изход за всеки от нас е чисто и просто да разберем, че ПРЕЖИВЯВАНЕТО НИ И ДОБРУВАНЕТО НИ СИ Е НАШЕ ЛИЧНО ДЕЛО, А НЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА. Те могат в известна степен да подпомогнат или да навредят, но всеки от нас трябва да мисли и да планира живота си - ако трябва и да сменя професията си с тази, от която потребителите днес имат нужда. Знам, че моят "акъл" от далечна Швеция няма да Ви помогне днес за сметката за парното. Но ако Вие възпитавате Вашите деца в този смисъл - че те трябва да са с отворени очи за промените, които непрекъснато стават и в България и в Швеция и да се опитат да ги разбират и следват, животът им ще бъде много по-сигурен. И бъдете горд като родител, че сте успели в тези изключително трудни времена да докарате две деца до абитуриентството. Дано да можете да ги подкрепяте и по-нататък. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция