Положението с провеждането на сухопътна операция е много неясно. От една страна, САЩ и НАТО продължават да залагат най-вече на интензивни въздушни удари и показват явно нежелание да изпратят войски, които да овладеят Косово с бойни действия (Това се отнася както за Щатите, но в още по-голяма степен и за Германия, Италия и други европейски страни-членки). От друга - в средствата за информация все по-често се говори за предстоящо прехвърляне на 16,000 морски пехотинци в Албания, отбелязват се засилена активност в базата на 82-а въздушнодесантна дивизия на САЩ, както и други признаци за подготовка на действия по суша. Освен неохотата за прибягване към такива действия, другите основни проблеми, които нямат ясен отговор са: 1) С какви сили? и 2) Откъде? Това, с което НАТО разполага в момента в региона (малък брой войски в Албания и контингента в Македония) е определено недостатъчно за бързо и сигурно овладяване на територията дори само на Косово, да не говорим за операция с по-амбициозни цели. При евентуално използуване на наличните сили в Македония и Албания + въздушен десант + наличните сили на АОК + масирана поддръжка от въздуха по мое мнение НАТО биха могли да овладеят част от територията на Косово. Въпросът е, че това едва ли би било достатъчно за постигане на целите и по всяка вероятност би било свързано с доста загуби, което определено не им е по вкуса. Дори ако приемем, че НАТО ще започне бойни действия по суша, лично аз не мога да си представя, че те ще са в състояние достатъчно бързо да концентрират значителни количества жива сила и бойна техника (спомнете си колко време им отне разполагането на 20-на хеликоптера и поддържащите ги сили) в Албания при положение, че тази страна има много слаба инфраструктура (пристанища, летища и пътища). Това много сериозно ще затрудни първо доставянето на цялата необходима железария в Албания и второ, съсредоточаването й по границата с Югославия (Като гледах филма на Елена Йончева се чудех след преминаването на колко танка тесните планински пътища ще поддадат и ще станат непроходими). Използуването на Македония също не е особено сигурно, като се имат предвид както многократните изявления на македонски политици, че няма да позволят използуването на територията й за настъпателна операция, така и нежеланието на Гърция да позволи използуването на пристанище Солун. Не е изключено, разбира се, и едните и другите да “размислят” след “подходящо убеждаване”, но и в този случай НАТО ще има достатъчно проблеми: необходимост да се махнат бежанците от зоната на бойните действия, саботажи от страна на сръбското население в Македония, а също и от страна на гърците. Вариантът Унгария също е трудно използуваем поради две причини: 1) Това би означавало овладяване на цяла Сърбия 2) Поне засега унгарското правителство доста категорично се обявява против използуване на страната за сухопътни действия поради опасения от многочислени жертви сред унгарското малцинство във Воеводина. Това, опасявам се, ни прави един от доста “силните” кандидати за плацдарм. На наша територия войски биха могли да се транспортират както през Солун, така и от Турция, която може би е и единствената страна от НАТО, която няма да се поколебае да изпрати войски. Естествено, и в този случай факторът време е срещу НАТО.