Има огромна разлика между инвазията на страните от Оста през 1941г и евентуалната инвазия на НАТО-от чисто военно-стратегическа гледна точка. На първо място това са географските условия на терена в театъра на военните действия. През 1941г Вермахта и съюзниците му настъпват по няколко удобни направления(следвайки пътищата през леснодостъпни равнини), което има гарантира висок темп на насъпление след осъществения на тесни участъци на фронта пробив в стратегическата полоса на отбраната.Сега имаме пресечена гориста местност без удобни пътища и съответно темпа на настъпление ще бъде съществено затруднен(тук коментирам само операция от Македония или Албания- защото поне в близко време с оглед концентрация на войски, тилово и комуникационно осигуряване другите изходни точки са неподготвени). На второ място различни са целите, които отбраняващата се югославска армия си поставя-ако тогава тя се стреми да с организирана отбрана да прикрие хинтерланда на страната, то сега вероятната цел ще бъде забавяне на придвижването на противника и нанасянето на възможно най-големи загуби преди всичко в жива сила-просто казано печелене на време.При това (вж. по-горе) поне засега не се налага прикриване на всички направления едновременно. На трето място е важно да се има превид фактора "време" за подготовка на отбраната - сега югославската армия разполага вече с няколко месеца, за да организира отбраната си - главно в дълбочина по направленията, водещи от албанската и македонската граница към Ниш.По същество вероятно практически цялата територия на Косово е покрита с подготвени за отбрана позиции.Последните два месеца бяха използвани за отнемане на контрола на тази територия от формированията на АОК. Не на последно място е редно да се вземе под внимание бийния опит на югославската армия именно във вероятния театър на бойните действия. Тук искам да вметна, че времето на блицкрига отдавна е отминало - някъде още през 1943г. Струва ми се, че е несъмненото многократно превъзходство на НАТО над югославската армия както количествено,така и качествено което неминуемо би довело до военна победа на пакта. Но именно поради характера на евентуалната война и чувствителността на общественото мнение в страните от НАТО, си позволявам да поставя под въпрос постигането на политическите цели на такава операция.