Уважаема г-це Мими, Вие продължавате във Вашия емоционален стил, а аз ще продължа в моя си. Искам само да споделя едно нещо, което действително ме изненада, че може да обедини двама непознати на огромно разстояние един от друг - аз също мислих много върху психическия стрес и ужас на хората, които са в близост до нападаните обекти. Госпожице, някои правят "умни" бомби за да намалят до минимум невинните жертви. Изглежда, че Вие имате на разположение "перфектни" бомби, които никога не грешат - продайте патента си на НАТО, ще станете богата. Разбирам, че сравнението ми с броя на загиналите при транспортни произшествия може да изглежда цинично на една "чувстваща", но не и пресмятаща и оценяваща госпожица. А когато се говори за съразмерност или несъразмерност на действия спрямо цели и последствия, според мен, "циничния", все пак нещата трябва да поставят в техните пропорции. Аз бих задал въпроса, дали е цинично или не да се предлага да се изчака сръбският народ или албанското малцинство "да изживее своя катарзис"? И как това предложение може да дойде от една млада дама, която дължи свободния си живот днес на няколкостотинхиляди руски, румънски и финландски покойници, оставили костите си в България за освобождението на държавата на тази дама без да чакат българският народ окончателно "да изживее своя катарзис"? Госпожице Мими, струва ми се, че е време да сложим край засега на нашето мимолетно познанство и размяна на мисли за да не се разочароваме взаимно още повече. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция