Уважаеми г-н Оптимист, Независимо, че изказаното от Вас е според Вас встрани от конфликта в Косово, все пак връзка според мен има. Някои, на които "гемиите потънаха" с партията им и "тато" им, според мен изведнаж видяха кървавочервена птица-феникс, новият Сталин, да възкръсва от небитието в Белград. Когато тридесетина страни в света, между които и нашата, с по-голям или по-малък принос решиха да спрат издевателствата и възхода на въпросния господин, тези наши матроси и капитани на потънали гемии ги боли жестоко и образно казано те вият от болка на бяс. Току що възродените им надежди за реванш май рухват. Сламчицата, която им се стори греда за вкопчване, май ще си остане сламчица. Тези хора си личат, на тях не може да се помогне. Но тук според мен има една категория млади и непокварени хора, които са ужасени от жестокия факт на жестоката война без ни най малко да имат симпатии към грозното ни минало. Много от тях мислят според мен честно, но емоционално и ... нерационално. Те не забелязваха нищо, когато месеци наред в Косово се избиваха така, по 20-30 човека на седмица и бяха принуждавани към бягство така, по 200-300 на седмица. Тяхната млада и неопитна съвест тогава бездействаше. КОгато 19 държави след бездействие и на ООН и на други човекозащитни организации предприеха най-сетне политически действия и след неуспеха им и военни за да отнемат веднаж завинаги възможността на режима в Белград да разпалва кървави конфликти и вестниците и телевизията се изпълниха с ужаси (неизбежни при всяка война, но количествено неизмеримо по-малко, отколкото която и да е предишна война), бездействащата съвест на тези млади хора пламна. На тях също не може да се помогне да не са млади и пламенни (на тях може само да се завижда). На тях ще помогнат разбира се годините, които и те неизбежно ще понатрупат. Тогава вероятно не ще разсъждават така емоционално и ще намират пропорциите и в доброто, и в лошото. Например, че неестествената смърт на един единствен човек е страшна загуба, но че за съжаление понякога такива загуби са неизбежни за постигане на други също човешки цели, като защита на един цял народ от избиване и "прочистване". Както и че досега пострадалите от бомбардировките в Югославия са все пак несравнимо по-малко, отколкото например пострадалите годишно от пътни произшествия с употреба на алкохол в тази страна. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция