Уважаеми d-r Zorge, Поласкан съм, че съм привлякъл вниманието Ви и съм заслужил честта и доверието да се обърнете с въпросите Ви към мен. Веднага обаче искам да подчертая, че според мен всички приличноизразени и аргументирани мнения тук са еднакво ценни и достойни за обсъждане - никой няма патент за абсолютни истини. Моята представа (разбира се субективна) за изразените от мен мнения тук, са че те са принципни и последователни. Аз нямам намерение да ги променя, независимо, дали те изглеждат някому като "люшкане". Струва ми се, че нещата не са така прости, както например в спорта - поддържка за "Левски" или за "Славия". С Ваше разрешение, в този форум няма задължение за всички участващи непременно да участват във всяка предложена тема. Участието или неучастието в дадена тема е по преценката на всеки от нас. Аз не съм забелязал например Вие или който и да е, да е дал становище във всяка дебатирана тема. Аз участвам в тези теми, които в които смятам, че мога да добавя нещо от значение и което не е вече казано, по принцип игнорирам теми-лозунги или арогантни и нецивилизовани дописки. От значение с Ваше разрешение е и наличието на свободно време. С Ваше разрешение, ако си направите труда да прочетете всички мои дописки досега (а те са доста), струва ми се ще трябва да преоцените Вашето внушение за "отбягване" на участие. Вашите представи, че аз или който да е тук пише или не пише нещо само от съображение дали някой ще постави преценката му "под съмнение", ми се струва твърде откъсната од действителността - тук всички знаят, че винаги някой от хилядите невидими участници ще постави под съмнение каквото и да е мнение. С Ваше разрешение Вашата мотивировка да откриете тази тема - че е крайно време някой да ми зададе въпроси, които биха "разкрили" "истинската" ми позиция по конфликта, ми звучи твърде драматично. С Ваше разрешение Вие внушавате, че всичко изразено досега от мен не е изразено, защото смятам, че е истина, а по някави други незнайни причини и Вие се жертвате и се заемате да спасите този форум от неведението му за моята "истинска" позиция. Струва ми се, чисто и просто, че подценявате мнозина от участниците във форума - те струва ми се имат представа за "позициите" ми, независимо дали ги приемат или не, да не говорим, че "позицията" на един отделен участник не е централен въпрос на този форум. Уважаеми г-н d-r Zorge, Аз с удоволствие бих прескочил Вашата тема, тъй-като тя не е без съмнения в категорията на тези, които аз смятам, че са поставени по коректен начин. Освен това, на почти всичките Ви въпроси аз вече съм отговарял и бих могъл чисто и просто да Ви помоля да прчетете всичките ми дописки досега. Но това ще Ви отнеме доста време. Освен това смятам самите Ви въпроси за твърде интересни. Затова предоставям моите отговори на Вас (без гаранции, че ще Ви допаднат) и на всички други с предложение и други. ако Вие разрешите, да дадат свои отговори: 1. Работа на всяка отделна държава или групи от държави (включително и държавите, членки на НАТО) е да направят необходимото за прекратяване на масови престъпления срещу невинни хора. Ако е необходимо отстраняването на един диктатор-престъпник или завоевател от власт, аз не изключвам и правото и това да бъде сторено. И това е правено в една или друга форма спрямо например Наполеон, Хитлер, Мусолини, японското правителство. Моите предпочитания са тези действия да бъдат предписани от една колкото се може по-универсална и по-общоприета регионална или световна организация, като ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. За съжаление Уставът и механизмите на ООН дават възможност за колективни мерки при междудържавни конфликти, но не и когато масови престъпления се извършват или допускат от дадено правителство спрямо собствените си граждани. Така през последните години 2.5 милиона собствени граждани бяха унищожени от "червените кхмери" в Комбоджа, още толкова "по етнически причини" в Руанда. А ако се върнем още по-назад ще видим, че цифрата на унищожени собствени граждани в сталиновия Гулаг може би е най-ужасяваща. При сегашния конфликт ООН не можа да стори нищо за спиране на издевателствата над цивилното население в Косово. Това се опитаха безуспешно да сторят страните от Контактната група за Косово (включваща и Русия) чрез изработване и предлагане на временен тригодишен договор, който не бе приет от едната страна. Страните от НАТО предприеха военни действия за налагане на този договор В ОТСЪСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА НАДЕЖДНА ЗАЩИТА НА ЦИВИЛНИ НЕВИННИ ГРАЖДАНИ ОТ СОБСТВЕНИТЕ ИМ ПРАВИТЕЛСТВА. Според мен, това, което е първа задача на световната общност след разрешаването по един или друг начин на конфликта в Косово, е да допълни правомощията на ООН с принудителни колективни мерки за защита на гарантираните на книга човешки права срещу масови престъпни действия от страна на собствени власти. 2. Основен принцип на ООН е правото на хората на самоопределение. Така от държавата Югославия се създадоха днешните Македония, Хърватско, Словения, от Чехословакия - Чехия и Словакия, От СССР - Русия и множество други страни, от Британската империя - днешна Великобритания, Канада, Австралия и множество други държави. От друга страна разделянето на дадена държава винаги означава трудности за гражданите й. В следвоенна Европа преди имаше почти единодушно желание за непроменяемост на границите, но това вече е минало. Аз не изключвам създаването на отделна Косовска държава и предоставям преценката за това на жителите на Косово след завръщането им в областта. Моята лична преценка е, че една такава "минидържава" не е най-изгодното в далечен план за тях. Косовските албанци, са нещо твърде по-различно от албанците в Албания и аз не вярвам, че те ще се почувстват "у дома", и ако решат включване на Косово в рамките на Албания. От друга страна, днешното състояние на нещата според мен изключва в близкото десетилетие сигурно и човешко съществуване на жителите на Косово при продължаващо управление и беззащитност от днешния режим в Белград. Аз смятам, че югославското военно и полицейско и в голяма степен и административно присъствие в Косово трябва временно да бъдат отстранени под международен административен и военен контрол, който ще гарантира човешките права на всички националности в Косово. Чух, че като такава форма на контрол се лансира протекторат на ООН над Косово. Дали и кога днешната страшна травма ще отмине и жителите на Косово ще могат и ще желаят да живеят в една, не се съмнявам бъдеща демократична Сърбия или Югославия, за мен е трудно да предскажа. 3. Поддържане на терористи от когото и да е, според мен е категорично недопустимо. Разликата между "терористи" и "борци" за мен не е чак толкова "тънка". "Борците" насочват действията си само срещу "подтискащите фактори" на съответната държава - армия, апарат за сигурност, военни и стратегически обекти и следват международните правила за водене на война. Терористите насочват действията си безогледно, включително и срещу невинни цивилни граждани и не съблюдават никакви правила. 4. Не се съмнявам, че страните от НАТО имат потенциала да наложат разрешение на конфликта. Не зная, дали те ще го използват изцяло. Вярвам, че ако след оказания военен натиск над режима в Белград последват признаци, че има сериозен шанс за успех на нови дипломатически усилия, особено с активна помощ и на други фактори, като Русия, Украйна, ООН, Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа, страните от НАТО с готовност ще се върнат на предпочинатата от тях дипломатическа арена. Във война винаги има и цивилни жертви, в случая с Ваше разрешение не само сърбски, а и албански. Когато се преценява разумност на размера на цивилни жертви с оглед на обема на военните действия, обикновено се вземат предвид не емоционални преценки, а тези на независими странични военни наблюдатели. Преценката на военни наблюдатели на неутрални страни е, че цивилните жертви до този момент са в нищожен размер. Това разбира се не е утеха за близките на загиналите и за пострадалите. 5. Подкрепям позиция на българското правителство, ако тя е подкрепа на страните от НАТО да наложат трайно разрешение, което ще гарантира правото на жителите на Косово да живеят свободно и човешки у дома си, отнемайки възможността на днешния режим в Белград да продължава да издевателства над тях. Не подкрепям позицията на българското правителство под различни претексти да отклонява хуманитарна помощ, изразяваща се в даването на убежище на бежанци, след като правителството заяви, че страната ни има пълната финансова и практическа възможност и готовност за приюти 5 000 бежанци. 6. Аз не мога да преценя реалната горна цифра, но нямам основание да подлагам на съмнение преценката на експертите на българското правителство, които гарантираха възможност и готовност за приемане незабавно на 5 000 бежанци. Ако ние не можем да приемем едно такова символично число бежанци, то българският данъкоплатец би трябвало според мен да преоцени съществуването на властите по гражданска защита с бюджет и заплати и да се замисли кой ще го приюти, ако едно земетресение разруши няколко хиляди жилища у нас. Искрано Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция