І. Той "не членува в никоя партия", но когато бабите го попитат за кого да гласуват, той не пропуска да им обясни, че "новите още не са се награбили", затова най-добре за тях ще е ако продължат "да не ги експлоатират" старите... ІІ. Той обича да повтаря, че "и едните и другите са маскари", като по този начин се опитва да откаже колебаещите се да не гласуват, а той си разчита на твърдия носталгичен електорат. ІІІ. Той е доста невеж, не защото е природно толкова тъп, колкото защото няма интереси, той признава за авторитет само своя вербовчик и партията /понякога нейният образ се трансформира/. Той се прави на православен, но всъщност е безбожник, той е най-голямата опасност за доунищожаването на тази иначе симпатична религия... ІV. Той тъгува по изгубената си младост. Неговата естетика, която иначе не може да надмине нивото на гълъбчето от таблата на леглото или от гоблена в селската кухня се сублимира в "На всеки километър", за него Бах е дезедорант. Той нарича всичко - от Лили Иванова до Продиджи "джазова музика". Той обича не толкова старата естетика, между впрочем той май никаква естетика не обича, а собствената си младост. И е такъв егоист, че е готов да лиши от елементарни цивилизационни контакти своите внуци, само и само да е на неговата. Има и още много, но ще спра, може и да продължа.