Уважаеми г-н Юрист, Това, което Вие споменавате в началото на Вашия отговор, би звучало за мен по-убедително, ако Вашият начален и основен аргумент бе това, с което Вие завършвате "мимоходом" - че "аналогията Ви между задълженията на физическите лица (напр. на баща ми и аз) и държавите е абсолютно невярна" С Ваше разрешение, това не е аналогията "ми", това е аналогията, избрана от г-н Nikolai Sisoev, комуто аз отговорих в контекста на неговата аналогия. Аз съм напълно наясно, че в случая разбира се не се касае за "наследство", защото българската държава, субектът-длъжник, взел заемите, не е умрял, не се наследява (и няма възможност за отказ от наследство) и си дължи дълговете. Този субект например призна и върна дълговете си към своите граждани от много по-старо време чрез законите за реституция. С Ваше разрешение, Вашите представи, че "отговорността е лична, а колективната отговорност може да се срещне само в далечното минало или в някои антиутопии и слава Богу, за сега, не се налага хората да отговарят колективно", не са в съответствие с нашето (и на всички нормални държави) държавно устройство. Държавните дългове се погасяват със средства от държавния бюджет. Основният приход в държавния бюджет са данъците, които отделният гражданин и всички граждани според чл. 60, ал. 1 на Конституцията са длъжни да плащат. Така, с Ваше разрешение, отговорността за изплащане на външния и на всички други дългове на държавата е именно и само колективна. Единственият начин един български гражданин да се освободи от своя индивидуален принос в изплащането на колективния дълг на българската държава е той да поиска по законен ред освобождаване от българско гражданство. С това този гражданин ще загуби и всички права, които българската държава предоставя на български граждани. Това по използваната аналогия би съответствало на "отказ от наследство". Що се касае до задълженията на немската държава след Втората световна война, струва ми се че грешите. Тази държава, ако не говорим за временно съществувалата под името ГДР съветска окупационна зона, с Ваше разрешение не отказва едностранно да погаси своите задължения, а се споразумява със своите кредитори те да й бъдат опростени или намалени. Която възможност е упомената и в моя отговор. Използваната аналогия, разбира се не е перфектна, но въпреки всичко, с Ваше разрешение, не е невъзможна за опростено онагледяване. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция