Съгласен съм с теб, че на правителството никак не му е лесно при създалата се обстановка. Мисля обаче, че позицията, която то зае, можеше да бъде по-балансирана, по-ясна и недвусмислена. Защо например не беше ясно заявено (вкл. и в декларацията на парламента), че няма да предоставяме въздушно пространство и територия за водене на бойни действия срещу Югославия (както например направи Гърция). Всичките тези увъртания, в съчетание с благодарствени писма, изявления на говорител на НАТО, публикации в западната преса (напр. Нюзуик) и т.н. създадоха и все още не са разсеяли впечатлението, че нещо се крие. При положение, че през последните дни вече усилено се говори за (недай Боже!!!) използуване на сухопътни сили, аз (както много други българи) не мога да не се безпокоя и да не се питам какво ще стане, ако поискат от нас да пропуснем войски на НАТО. Ти знаеш ли? По твоята логика, за да се харесаме на САЩ/НАТО ще трябва да ги пуснем. Какво следва обаче? Следва, че се оказваме пряко въвлечени в една война, която не е наша и срещу мъгляви и несигурни обещания за "дългосрочни изгоди" (г-жа Боулън) съвсем сигурно можем да се окажем на линията на огъня и към икономическите щети, които вече търпим, да прибавим и съвсем преки загуби. Като знаеш на какво разстояние е София от границата, можеш да си направиш сметката колко време ще трябва на един, дори не особено модерен, сръбски самолет да прелети на малка височина и да си хвърли бомбите. Да не говорим какво би станало, ако някой изперкал сръбски генерал в пристъп на отчаяние реши да подложи на артилерийски обстрел крайграничните райони (примерно с химически снаряди/ракети). Колкото до това, че НАТО щели да ни пазят, благодаря! Немците май също са ни "пазили", което не е попречило на САЩ и Англия да сринат София. Вярно е, че това е най-черногледия сценарий, но не е немислим, нали ... Що се отнася до влизане в НАТО, аз не съм убеден, че имаме толкова голям интерес да влизаме там, още повече с оглед на новата роля, която тази организация си самовъзложи. Извинявай, но лично аз не съм съгласен след някоя и друга година синът ми да бъде сред българския контингент в силите на НАТО, изпратени за участие в поредната "войничка", която поредния американски президент реши да си спретне някъде по света. Мнението ми може и да е късогледо, егоистично или каквото искаш, но не виждам причина да се правя на по-голям интернационалист от средния американец, който е съгласен с всяка война, в която може да гледа по CNN кадри от бойните глави на "умни" бомби, но само до момента, в който пристигне първия ковчег, покрит с американския флаг.