Уважаеми г-н Зарето, Имам чувството, че моите и Вашите представи за "Кинтекс" и за това, какво е търговия с оръжие и какво е контрабанда с оръжие се различават. За мен "търговия с оръжие" имаме тогава, когато един държавен производител, като "Кинтекс": 1. Доставя продукти съгласно международните норми след като е изискал и най-стриктно и изчерпателно е проверил автентичността и истинността на "Удостоверение за краен получател", УКП, издадено само от правителства, вън от всякакво съмнение за приличността им. 2. Доставя продукти само на правителства (и на законно и проверено лицензирани от тях търговци, когато става въпрос за невоенни лични, спортни и ловни продукти ). 3. Не доставя продукти на "приятелски прогресивни народоосвободителни движения", които не са правителства. 4. Не доставя "спешно" пратки по нареждане на могъщи наши "двойни освободители" без да има УКП и без да знае, къде отива пратката и кой е получателят и без ... предварително да са уредени немаловажните въпроси кой, кога и как ще заплати продуктите. Пред очите ми са спомените, когато само часове след избухването на една от войните между Израел и арабски страни, от летището в София, на което работех, се занизаха АН12 (17 тона полезен товар) след АН12, денонощно, български и съветски, на които се товареха масленозелените сандъчета на "Кинтекс" с "Калашников" и други продукти. За тези пратки, изработени от нашите работници от Казанлък и Сопот, държавата ни получи толкова "валутни приходи" от нашите арабски и палестински "приятели", колкото и по-късно и до днес от нашия иракски "приятел". 5. Не доставя пряко или чрез посредници продукти, за които знае или се съмнява, че отиват в ръцете на терористи. 6. Не доставя продукти пряко или прикрито на страни под оръжейно ембарго на ООН. "Кинтекс" с Ваше разрешение, невинаги спазваше тези правила и това е моето основание да смятам, заедно с доста разследвали и описали го го западни журналисти, че се занимаваше с контрабанда. Съгласен съм с Вас, че страната ни получаваше валутни приходи от въпросната контрабанда и търговия (имах си аз да сме подарявали всичко) - друг е въпросът в чии "гуши" в страната и извън нея впоследствие отиваха тези валутни приходи. Но директорити и представителите на "Кинтекс", заедно с тълпите от "търговски представители" в нашите посолства оставяха много "мед за облизване" по пръстите си извън страната, особено през 80-те години, когато стана ясно накъде отива строежа на "светлия комунизъм" у нас и "съвсем им претъмня пред очите". Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция